Отравяне на пчелните семейства, ниски изкупни цени на меда, недостатъчно субсидиране на сектора, внос на евтин продукт от различни континенти и държави – това са само част от проблемите, които за поредна година съпътстваха пчеларите от най-медоносния регион у нас. Натрупването им обаче доведе до сериозно явление – масов отказ от пчеларство, алармираха стопаните. 

Забрана за инсектицидите, опасни за пчелите, през деня?

Цената 
Изкупуването на меда през есента на 2019 г. започна на 3,60-3,80 лв./кг. Още тогава пчеларите надигнаха глас, че тези ценови нива са престъпление. „Няма как да продам меда си на тази цена”, заяви Красимир Костадинов, който отглежда 240 кошера край село Зимница в Добруджа. При тази ситуация фермерът предпочита малките пазари и директните продажби на дребно, тъй като при тези условия потребителят знае какво качество получава, а пчеларят – какво предлага. 


Месец-два по-късно цената на меда се срива още повече. „Цената е жалка и обидна, паднала е под 3 лв., дори на 2,50 лв./кг. Играем си  – 3,60 лв., 3,20 лв., 3,00 лв., а сега и по-малко”, не крие огорчението си Мартин Петров от сдружение „Пчела Добрич 1946”. Според младия стопанин качественият природен продукт трябва да се изкупува най-малко на 5,50-6,00 лв./кг, за да има смисъл пчеларстването. Едва тогава може да се говори за покриване на себестойността и подем в сектора. 

Реколтата
Годината е била оскъдна - и на прашец, и на прополис, и на мед. Акация почти е нямало, липа – малко. Пчелите са наваксали паша от слънчогледа, лавандулата и отчасти от рапицата. В зависимост от разположението на пчелините, стопаните са успели да извадят мед от горската и пасищната растителност – магарешки бодил, гледичия, от медоносните дръвчета по полезащитните пояси и горите.  

Отравянията
Всяка пролет болката на пчеларите в Добруджа е една - масовото отравяне на пчелните семейства след третиране на полски и овощни култури. Веригата земеделски стопанин-пчелар-кмет на населено място все някъде се пропуква, но потърпевши са най-невинните – пчелите. Заради многобройните сигнали на масов подмор, през април 2019 г. ОД „Земеделие” инициира среща със всички засегнати страни по горещата тема. До този момент бяха установени от комисия от 70 % до 100 % поражения при подадените 7 сигнала за отравяния на пчелни семейства в Добричка област. Бурна дискусия, остри реплики, цитиране на факти и данни – така премина дискусията в търсене на отговорите как информацията за третиране на полски и овощни култури да стигне до собствениците на пчелините и как да се запази доброто взаимодействие между пчелари, земеделски стопани и кметове на населените места. 
Всеизвестен е фактът, че на медоносните пчели дължим опрашването на растителните видове и добивите от полските култури, затова тяхното опазване е от жизненоважно значение. Добруджа е най-медоносният район у нас. По информация на ОД „Земеделие”, изнесена на срещата тогава, 1276 са пчелините, регистрирани в Добричка област, в които се отглеждат 88 858 пчелни семейства.

Обнародваната нова пчеларска програма е с по-висок бюджет

Негативната тенденция 
Пчеларите са демотивирани и масово се отказват от бизнеса си, обобщава още Мартин Петров от „Пчела Добрич 1946”. Думите му са подкрепени от Красимир Костадинов, който от 20 години е в сектора. Разтревожен, той споделя наблюденията си: „Болно ми е, когато почти всеки ден мои колеги взимат тежкото решение да продадат пчелите си и да се откажат. Имам познати, които изоставиха собствените си пчелини и отидоха в Турция и Норвегия. Оказва се, че им е по-изгодно да работят там, отколкото да имат собствен бизнес”, допълва още Костадинов. Изчисленията показват, че е по-изгодно да работиш на заплата, вместо да отглеждаш 200 пчелни семейства. „Поредната неприятна новина е за продажба на няколкостотин кошера и това ме накара да потърся вариант да сигнализирам до управляващите, да потърся начин да се чуе гласът на обикновения пчелар. Затова подготвям писмо до Министерството на земеделието”, заявява намеренията си Костадинов. Той не крие, че тревожната тенденция ще се задълбочава, тъй като проблемите в сектора се трупат с годините и остават нерешени.