Количеството животински отпадъци ще се увеличи с 40% в периода между 2003 г. и 2030 г. Прогнозите сочат, че планетата ще произвежда най-малко 5 млрд. тона екскременти всяка година. По-голямата част от тях ще идва от добитъка, пише Гардиън.
 
80% от стопанствата в Холандия вече генерират повече кравешки отпадъци, отколкото могат законно да използват като тор. Китай също прибягва до драстични мерки, за да намали количеството на изхвърлените екскременти в реките.
 
Проблемът е особено остър на места, където населението непрекъснато расте. Става дума най-вече за Източна и Южна Азия, както и за африканските райони на юг от пустинята Сахара. Там търсенето на протеини се увеличава, както и количеството тор.
 
Животновъдите в Обединеното кралство също се сблъскват с този проблем. В периода между 2010 г. и 2016 г. те са направили над 400 нарушения. Всяка година само кравите там произвеждат 36 млн. тона тор. Тъй като цените на млякото падат, за много животновъди не е рентабилно безопасното управление на тези отпадъци.
 
 
Ако те не се преработват навреме, се отделят вредни газове като амоняк, азотен оксид и сероводород. Проучвания показват, че хора, които живеят в близост до промишлени ферми, са изложени на по-голям риск от респираторни заболявания.
 
Селскостопанските отпадъци са едни от водещите източници на емисии на метан в Европа, посочва британският проф. Филип Лонгхърст. В потвърждение на това са данните, че петкратното нарастване на производството на животински протеини в Китай между 1980 г. и 2010 г. води до двойно по-голямо количество парникови газове за същия период.
 
Оборският тор въздейства и върху водата. Това се случва в резултат на случайни разливи, наводнения или умишлено изхвърляне на излишните отпадъци в реките от някои стопани. Тази практика е незаконна в много страни, но все още е обичайна.
 
Учените посочват, че има смъртоносни инфекции, които могат да бъдат предавани на хората директно от животните или техните отпадъци. На места обаче, където фермерите използват много антибиотици, може да се развие устойчивост към тях.
 
Един от начините да се оползотвори излишният оборски тор е използването на метана за производство на електроенергия. Минерали, като фосфор, калий и калций, също могат да бъдат рециклирани и вкарани обратно в земеделието. Някои компании стигат още по-далеч, като твърдят, че могат да превърнат отпадъците в мебели, хартия и дори дрехи. 
 
Определящ фактор обаче остават големите разходи за оползотворяване на животинските отпадъци. Проучвания сочат, че съхраняването на изпражненията от 100 крави би струвало хиляди британски лири. Затова за голяма част от фермерите е по-изгодно да платят глобата за незаконно изхвърляне на отпадъците, отколкото да инвестират в ново хранилище за тор, от който после да се произведе енергия.