Почвите в страната са добре запасени с хранителни вещества за земеделските култури, но трябва да се вземат спешни мерки за осигуряване на подходяща влажност през по-голяма част от вегетационния период на растенията със стопанско значение.
 
 
Това става ясно от заключенията на дългогодишно проучване на Изпълнителната агенция по околна среда, публикувано наскоро в „Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в България“. Наблюденията са извършени в периода 2005-2016 г. от Националната мрежа за почвен мониторинг.
 
„Всяка година се пробонабират 25% от пунктовете на мрежата. През 2016 г. са взети 678 почвени проби и са извършени общо 2034 броя анализи от 113 пункта. Оценката на запасеността на почвите се прави в пет степенна скала според съдържанието на органичен въглерод, общ азот, фосфор и съотношението между органичния въглерод и общия азот в почвите“, уточняват авторите на доклада.
 
Изследваните показатели за състоянието на почвите имат пряка връзка с плодородието на земеделските земи и с храненето на растенията.
 
„Обработваемите земи и постоянно затревените площи се характеризират с високо съдържание на органичен въглерод и средна запасеност с азот и фосфор и в двете дълбочини: съответно 0-20 см/20-40 см за обработваеми земи и 0-10 см/10-40 см за постоянно затревени площи“, констатират експертите.
 
 
Според тях съотношението между органичния въглерод и азота показва благоприятни условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие и за стабилност на структурата на почвите. Сравнително добри са и възможностите за ограничаване на замърсители, попаднали в почвите.
 
Силна тревога, обаче, будят контрастите в почвената влажност. В редица райони на страната се наблюдават продължителни засушавания, следвани от поройни дъждове.
 
„За условията в България е необходимо вземането на неотложни мерки за подобряване на условията на поддържане оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период чрез прилагане на съобразени с резултатите от научните изследвания у нас решения за преодоляване на последствията от промените на климата“, подчертава документът.
 
Експертите изтъкват, че усвояването на биогенните елементи от растенията е възможно само при наличие на вода. Това означава, че нивото на овлажняване на почвите има определяща роля за усвояването на биогенните елементи. 
 
„При недостиг биогенните елементи могат да се внесат като торове, но отново степента на усвояването им е в непосредствена зависимост от наличието на вода в коренообитаемия почвен слой“, допълват авторите на доклада.
 
 
През последните години прави впечатление засушаването в края на вегетационния период. Това явление е по-силно изразено в Централна и Източна България, докато в западните райони е по-умерено или изобщо не се наблюдава. Има и области, в които сушата в края на вегетационния период достига екстремни стойности – например в районите на Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали и източната част на Стара Загора.
 
„Продължават да са актуални препоръките за преструктуриране земеделието и специализация на отделните региони за отглеждане на определени култури при оптимални условия свързани с техните изисквания и в съответствие с наличните агроклиматични ресурси и при най-малки допълнителни инвестиции“, обобщават експертите.
 
В доклада се препоръчват също спешни промени в законодателството, така че дейността по мониторинг на влажността на почвата да се възложи на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при БАН, като за това се предвиди и целево финансиране. Очакванията са, че това ще реши до голяма степен въпросите, свързани с управлението на поливното земеделие, за да се постигат по-високи добиви.