Заради забавените директни плащания много земеделски стопани не успяват да се издължат навреме на доставчици, партньори и банки. Това сочат резултатите от тематичната анкета на Агри.БГ, в която 54 на сто от нашите читатели, включили се в нея, посочват този отговор. 

Четете още: Оранжерийното производство с диференцирано подпомагане от 2025 г.

 

Изтънелите бюджети на фермерите не им позволяват да се справят безпроблемно с натрупаните задължения. По време на информационните срещи с представители на аграрното министерство през миналата седмица фермерите поставяха остро въпроса за късните плащания. 

Едва на 20 май Държавен фонд „Земеделие” преведе втория транш от над 186 млн. лева по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за Кампания 2023. Средствата достигнаха до 47 780 земеделски стопани. Първият транш от над 550 млн. лева по базовото плащане на площ беше направен на 22 декември 2023 г.
 
По неофициални данни фирмената задлъжнялост към банки, доставчици на суровини, горива, торове и други в сектор „Зърнопроизводство" е между 30 и 35 на сто от общите задължения за материали. 

Всеки пети участник в нашата анкета отговаря, че е на крачка от фалит или влизане в сивия сектор. 

За пръв път през миналата стопанска година беше въведено задължението земеделците да отговарят на изискването за „активен стопанин“, за да са допустими за финансиране.

За целта трябва да изпълняват поне едно от следните изисквания: основната дейност на стопанина съгласно Кода на икономическа дейност, удостоверен от НСИ, е упражняване на селскостопанска дейност; доходите от селскостопанска дейност съставляват най-малко 10% от общия приход на предприятието, вместо досегашните 1/3; годишният размер на директните плащания е минимум 2% от приходите от неселскостопанска дейност, досега се изискваха 5%. 

На пръв поглед облекчените изисквания се оказаха препъни камък за доста стопани, някой от които така и не успяха да си оправят документацията и се оказаха „неактивни“. Преминаването им в сивия сектор е най-вероятният изход от ситуацията, тъй като някои  от тях ще продължат да работят в селското стопанство, макар да нямат плащания. 

За 14 на сто от участниците в анкетата директните плащания са изключително важни, тъй като те продават под себестойност. До тази ситуация стигат често стопаните и от двете основни направления – растениевъдство и животновъдство. Зърнопроизводителите бяха принудени да изтъргуват пшеницата на цени под разходите, направени за производството. Някои от тях и досега предлагат миналогодишна реколта, макар да са на прага на новата жътва. 

При производителите на мляко ниските изкупни цени, които понякога падат и под себестойност, също бутат стопаните към фалит. 

Забавените плащания не се отразяват на едва 9% от анкетираните читатели на Агри.БГ. За 5% от тях ситуацията не е изненада, тъй като и друг път е имало забавяния, на които вече са свикнали. Други 2% отговарят, че няма проблеми, защото трябва да се прояви разбиране заради новите изисквания и политическите рокади. За 1% няма трудности, понеже основните приходи са от производствена дейност. Отново 1% са отговорили, че не получават директни плащания изобщо.