Агри.БГ хипотетично даде властта за управление на средствата в сектора на самите земеделци чрез своя анкета: "Ако вие решавахте, за какво бихте дали най-много пари по „Плана за възстановяване?". Резултатите са красноречиви.

Гласувайте в новата анкета на Агри.БГ: Какво очаквате от служебния земеделски министър?

Докато реалността се пълни с образни скандали и сеир, в образната реалност на нашата анкета се открояват истинските земеделски желания, а именно нужда от средства за повече модернизация на стопанствата. 40% от отговорилите на запитването са посочили, че биха дали парите за възстановяване предимно за машини. 

Вероятно затова инвестиционната подмярка 4.1 продължава да вълнува фермерите, въпреки горчивия опит на някои от тях с предишните приеми. По време на изготвянето на критериите за допустимост имаше редица спорове и възражения от отделните сектори. Финално приемът стартира на 19 април с тримесечен срок за подаване на документи.

Драмите с парите за инвестиции обаче не спират. В скорошна жалба, изпратена до Административен съд София-град и до земеделското министерство, се твърди, че в приема на инвестиционната подмярка са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на административния акт.   

В същото време зеленчукопроизводител от Пловдивско сподели пред Агри.БГ, че ще кандидатства с проект за зеленчуковото си стопанство, защото спешно има нужда от техника, само че: „Вече не знам на кого и какво да вярвам. Да не стане, да инвестираме в проекти, после да анулират приема или пък да ни одобрят, а да няма пари“, вайка се фермерът.

Същият споделя, че не разчита и никога не е разчитал на „Напоителни системи“, а има собствени узаконени сондажи. Категоричен е, че няма как да се прави зеленчукопроизводство без напояване.

Ще има ли пари за инвестиции в техника от Плана за възстановяване и кога ще платят мярка 11 - слушайте в AgriПодкаст

С това е свързан и отговорът, който е втори по събрани гласове. 18% от анкетираните биха дали голяма част от парите за възстановяване за подобряване на напоителната инфраструктура. То така си е и предвидено, но доколко земеделците имат доверие, че фениксът ще възкръсне от пепелта и хидромелиоративната мрежа на „Напоителни системи“ ще бъде рехабилитирана, е друг въпрос. 

14% от земеделците в запитването пък искат повече пари за разрастване на биологичното земеделие. Същият е процентът на отговорилите, че не биха разпределили средства за нито едно от изброените.

Другите дейности, които засега са предвидени за финансиране по този план, събират много малко земеделски гласове. Това са: дигитализация на фермерите – 3%, електронна информационна система за администрацията – 2%. Пари за развитие на аграрната наука биха дали едва 6% земеделци.

Разбира се, от бързите отговори на една анкета не може да се правят генерални изводи, още повече на политическо ниво, но в същото време те са огледало на нагласите на хората, в случая нагласите на земеделците, независимо от какво са провокирани – недоверие, разочарование, заблуда. В този смисъл нашата онлайн анкета, фиктивно даваща властта на фермера, е добър компас за изгубилите посоката.