Не знаем дали родното селско стопанство се нуждае от кислородна маска или за нея е вече късно и направо да минем към китките, но държавата определено трябва да направи нещо по въпроса. И то не с обещания, уверения и актуализации на бюджета незнайно кога, а сега, защото, както уж шеговито подхвърлят читатели на Агри.БГ, „малки и средни щели да подпомагат – те изчезнаха, вече ги няма!“.

 

Та, именно, за да не изчезнат преждевременно, от бранша отново настояха за спешни мерки. Сред исканията бяха увеличаване на Ковид помощта на 200 млн. лв., намаляване на ДДС на млечни и месни продукти, фуражи и торове, предсрочно изплащане на субсидиите, по-висок бюджет и ставки по схемата за зимни пръскания, финансова помощ за лозарите и какво ли още не.

И след като фермерите бяха обвинени, че мислят само за пари, не закъсняха и срещите в Министерството на земеделието в търсене на дългосрочни мерки за вдигане на сектора на крака. Но да се върнем на темата за парите, защото без тях, може да няма какво да се спасява скоро. 

На въпроса на Агри.БГ дали са основателни исканията на бранша за увеличаване на кризисното подпомагане са отговорили над 850 човека. Общо 88% от тях са категорични, че парите трябва да са повече, като те се аргументират по няколко начина.

Според 41% от анкетираните ситуацията за всички сектори е тежка и фалират ферми, което е и топ отговорът в тематичната ни анкета. На второ място е мнението, че наред с нуждата от повече субсидии трябва да се премахне и данъкът върху тях (26%). В противен случай това кризисно подпомагане не се оказва чак толкова голямо, колкото се хвалят в министерството. 

Не на последно място анкетираните настояват парите да дойдат по-рано (21%). Оказва се, че това не е невъзможно специално що се отнася до помощта по de minimis за животновъди.

В социалните медии браншови организации вече зарадваха своите членове, че кандидатствалите до 28 февруари могат да получат подпомагането до 7 март, а за останалите важат оповестените вече срокове. 

Все още чакаме обаче официално потвърждение на тази новина, защото от Министерството на земеделието може и да са уверили, че това ще се случи, но се оказва, че от ДФЗ, които са преките изпълнители, сякаш все още не знаят за това.

Но да се върнем на анкетата. Едва 9% от анкетираните не държат да има увеличение на кризисното подпомагане. Сега е моментът да се види кой бизнес е устойчив и може да оцелее без субсидии, смятат 6%. Други 2% са категорични, че исканията са безпочвени, защото няма пари в държавния бюджет. В това, че всяка финансова помощ независимо от размера е добре дошла, вярват едва 1% от отговорилите.

Винаги сме казвали, че българските стопани са добри математици и много добре знаят кога сметките им не излизат. А моментът е точно такъв. Не че искаме да сме лоши пророци, но чашата на търпение прелива не само на животновъди, но и на лозари и зърнопроизводители. Поне при тях има явни индикации. Икономии се правят до едно време, след това не е изключено да заредят резервоара на тракторите догоре и да ги поразходят из жълтите павета.