Докато редица балкански страни се борят с недостиг на производство на мляко на вътрешния пазар и забраняват износа, Румъния дава отговор на въпроса що е то щастлив козевъд. Такива има и те дават идея как и други може да се доближат до състоянието, наречено щастие.

Тежки времена: Фермери хранят козите с фуража за зимата

Да мислите обаче, че в северната ни съседка всичко е “цветя и рози”, ще е погрешно. Секторът се бори с повишаващите се разходи за производство и недостатъчно високата цена на изкупуване на суровото мляко.

Цената на козето мляко продължава да е ниска, дори и след като няколко преработватели предложиха по-висока цена, казва Андрея Ангел, вицепрезидент на Националната асоциация на козевъдите от Румъния - CAPRIROM, организация с около 180 000 глави добитък, пише Agrointel.

По думите му, пазарът на козе мляко не е в крак с последните увеличения на цените на дизела и фуража, затова по-високите цени, плащани от преработвателите, не помагат.

От края на август местните козевъди са готвят за масово разпродаване.

След 25 август изтича периодът на отглеждане във фермите - задължително условие за получаване на годишните субсидии, уточнява Андрея Ангел. Тъй като до тази дата фермерите трябва да задържат животните, мнозина обмислят как да влязат в зимата - с добитък или без.

Обикновено румънските козевъди продават животните си директно на техни колеги и по-малко на кланиците.

Козите се дават на други ферми, „да се пазят“, както се казва.

Малцина избират да отидат в кланицата, особено след като цените са доста ниски и козите не са толкова тлъсти, защото повечето са млечни и цените са подигравателни.

Кои са щастливите козевъди?

Тежката година и предизвикателствата занапред не плашат щастливите козевъди в Румъния. Определят ги като “късметлии” и “вдъхновени”, тъй като са решили да инвестират в преработката и вече са развили пазар от лоялни клиенти, които им помагат да издържат и им дават стабилност.

В нашата асоциация има много козевъди, които със сигурност нямат търпение да продават, защото все пак това е тяхната работа, това е, което правят и не могат да се откажат от нея, каквото и да става. Някои са по-щастливи - те имат подкрепа от семейството, защото знаете, че заплатата на овчар носи на фермерите 3000 леи чисто (около 1200 лв.). А тези, които имат помощ в семейството, спестяват много разходи и могат да си позволят да преработват млякото си и да продават сиренето директно, казва Андрея Ангел.

Огромното мнозинство обаче не могат да преработват, тъй като нямат време, не могат да намерят служители или не могат да си позволят да ги задържат.

Фермерите, които преработват, са създали сигурен пазар за себе си. Макар козе сирене да не се търси масово, някои козевъди в Румъния са успели да развият бизнеса си и успешно продават продукцията си в супермаркети и дори изнасят. Най-напредничавите дори имат абонати - клиентите им купуват козе сирене и мляко чрез абонамент.

Този тип клиенти винаги се връщат при фермерите. Те купуват директно от фермата, виждат как се гледат животните и как се преработва млякото. Това е малък, но в крайна сметка стабилен пазар.



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Животновъди се събират на традиционното национално изложение в Сливен

Дамите в селското стопанство: Мария Изабел Санчес Вадило

Вдъхновяващи идеи: Всичко за овцете на една платформа