С тревожни данни от преброяването в края на 2021 г. излезе Националният статистически институт. От тях става ясно, че населението на България се е стопило до 6,5 млн.души, а в Добрич, Видин и Монтана темповете на обезлюдяване са най-силно изразени.

ДФЗ отговаря: Индикативният график е готов, но чака одобрение

Освен това продължава да расте делът на възрастните хора над 65 години като в същото време тези в трудоспособна възраст стават все по-малко. 

На практика това означава бъдещи проблеми за работната сила и възпроизводството. 

Факт е, че в Житницата на България остават все по-малко хора. За 10 години населението се е стопило с близо 27 % по-малко. На пръв поглед изглежда трудно обяснимо – плодородна почва, възможност за агробизнес и развитие, близост до морето, развитие на туризма. В действителност картината е по-различна. Омагьосаният кръг показва, че по-малкият брой жители означава по-малък брой работещи в икономиката на Добруджа. Това от своя страна принуждава работоспособните да търсят прехрана и реализация на друго място – в други области или зад граница.

По брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2020 г. Добричка област заема 17 място сред 28-те области в сраната, показват статистическите данни. Средната брутна годишна работна заплата за 2020 г. е чувствително по-ниска - 12 548 лв., докато средната за страната е 16 687 лв. средно за сраната.

Оказва се, че в региона с най-много площи плодородна обработваема земя – близо 3 млн.500 хил. лв. най-високи заплати са получавали не заетите в земеделието, а тези в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, както и в държавното управление. Средните годишни заплати в енергийния сектор  достигат 35 527 лв., а тези в държавните служби – близо 17 000 лв.

През изминалата 2021 г. данните на статистиката потвърждават тази тенденция. Енергетиците са получавали месечно средно над 3000 лв. през третото тримесечие на предходната година. Държавните служители и учителите са следващи по размер на трудовите възнаграждения, съответно с 1603 лв. и 1535 лв. месечно. Едва тогава се нарежда сектор „Земеделие“ с 1452 лв., въпреки че една трета от приходите в икономиката в региона се дължат на селското стопанство.

Работещите агрофирми и стопанства в Добруджа отдавна дават сигнал за недостиг на работна ръка. Не само няма професионалисти, а изобщо няма хора, алармират растениевъдни и животновъдни ферми.

Още в края на 2021 г. от НАЗ прогнозираха, че очакват проблеми с недостига на хора у нас. „Това е проблем, с който ще се сблъскаме през следващите години – обезлюдяването на районите, незаинтересоваността на младите към сектора и наемането на работна ръка“, смята Костадин Костадинов. 

Обезлюдяването на Добруджа категорично ще рефлектира върху агробизнеса, т.е. върху производството на пшеница – културата, която храни не само Добричка област, а цялата страна. От състоянието на растениевъдството в региона и възможността да се прави добър бизнес зависи хлябът на България. Това не са само клишета, а доказани във времето истини, потвърдени сега от новото ръководство на агроведомството. 

Земеделският министър Иван Иванов също е подчертал по време на срещата с браншовите организации, че един от най-големите проблеми пред родните земеделци си остава липсата на работна ръка. Стигнало се е до там да се обсъжда механизъм за внасяне на работници от трети страни извън Общността. Предстои създаване на работна група, която да обсъди проблемите с работната ръка в сектор „Растениевъдство“, за да може секторът да е конкурентен по отношение на работната заплата и условията на труд, които предлага на сезонните и постоянните работници, обобщават от аграрното министерство.