В обществото се породиха съмнения за фалшиви ушни марки на дребните преживни животни (ДПЖ) и случаи на получаване на европейски субсидии за „виртуални овце“. Има и чести питания на животновъди за промяна на средствата за идентификация на животните. 
 
 
По данни на животновъди най-малко 300 000 са фиктивните ушни марки в България и това са „виртуални животни“. Именно заради тези индикации евродепутатът Момчил Неков и член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП отправи питания към Европейската комисия (ЕК) относно средства за идентификация на селскостопански животни от рода на в държавите членки, съобщиха от пресофиса на евродепутата. 
 
Експерти предлагат използване на метода „търбушни болуси“ за маркиране на животните. Търбушният болус представлява керамичен цилиндър с дължина 5-8 cm и ширина 1,5 - 2 cm. Във вътрешността му е поместен микрочипът. Търбушният болус се използва за идентификация на преживните животни — най-вече говеда, овце и кози. Той се подава през устата и след преглъщане попада в стомаха на преживните и остава там. След това микрочипът се разчита от четящо устройство. Към този номер се добавя и номерът на ушната марка на съответното животно и данните се подават в идентификационната система на националната база данни.
 
Регламент № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. изисква задължителна идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите посредством средство за идентификация съобразно Приложението към този регламент. 
 
Въпросите към ЕК са:
 
1. Може ли Комисията да предостави информация за това какви средства за идентификация на селскостопански животни (по-конкретно дребните преживни животни - овце и кози) се използват в държавите членки? 
 
2. Може ли Комисията да посочи, в кои държави членки се използват „търбушни болуси“?