Сухоустойчивост, здравен профил и толерантност към определени неприятели - това са основните характеристики, които търсят земеделците при избора на семена. По темата разговаряме с Петко Василев, председател на Асоциацията на семенарската индустрия в България (АСИБ).


Г-н Василев, какви са тенденциите през тази година на пазара на семена?

Последните 2-3 години бяха много трудни за земеделците - в климатично естество, геополитически причини и различни локални фактори, които в България правят професията земеделец една от най-трудните. На фона на тези предизвикателства, тази година българските производители се ориентираха към силните си дългогодишни партньори.


Продължава ли търсенето на сухоустойчиви сортове?

Със сигурност продължава. Много ясно го виждаме при пролетниците, където миналогодишните катаклизми и много слаби добиви направиха земеделския производител изключително внимателен и търсещ точно характеристиката сухоустойчивост. 

При есенните култури, освен сухоустойчивостта, забелязваме също така две други направления, които са много важни в избора на земеделците. От една страна е здравният профил на сортовете, тъй като част от икономически важните болести много силно редуцират възможността за добив. От тази година забелязваме, че много важни са различните типове толерантност или резистентност на определени неприятели.

Виждаме, че в момента има повсеместни нападения от въшки при пшениците, вследствие на което започнаха и запитвания за сортове, които са по-толерантни на този неприятел.


В Деня на пшеницата в Кубрат стана ясно, че има повишено търсене на твърди пшеници за северна и североизточна България - нетрадиционни райони за тези пшеници. Какви са вашите наблюдения?

Това не е просто търсене. Аз бих го нарекъл истерия в тази посока. Ако до преди няколко години твърдата пшеница традиционно се отглеждаше в крайните южни райони по границата с Турция - Хасково, Харманли, частично Димитровград и Ямбол, поради климатичните фактори на тези региони - в момента много голяма част от земеделските производители в Северна България или отглеждат, или правят първи опити с такъв тип продукт. 


Какви са очакванията ви?

Традиционното вярване е, че твърдата пшеница няма място в сеитбооборота в северна България и аз все още си мисля, че сеитбата на твърда пшеница е сравнително рискова в този регион. Но в години като последните, няма да скрия, че се получават доста добре нещата. Като казвам рискова - може би 6 или 7 от последните 10 години, климатът се промени така, че твърдата пшеница би се получила и в северна България. Но в останалите 3-4 години рискът е доста сериозен.


Как се движи пазарът при семената за покривни култури, които намират все по-голямо приложение в производството?

Това е една хубава тема - като цяло технологията, при която се постига запазване на влагата в почвата чрез целогодишно наличие на покривка на полето. Това води до редица ефекти - част от тях може би не съвсем позитивни, но преодолими. Има обаче и много позитиви. Моите наблюдения са, че през последните 2 години почитателите на технологията с минимални или нулеви обработки, с използването на покривни и междинни култури, са нараснали в пъти - като брой производители и като декари.


А по отношение на търговията със семена за покривни култури?

В момента има наличие на няколко опции - две от селекциите са добре наложени у нас, включително и в цяла Европа. Все още търсенето не е стигнало нива, в които предлагането да бъде затруднено. Ние също сме по-предпазливи в планирането, макар че всяка следваща година имаме повече продажби. Бих казал, че има накъде да претърпи развитие. 

Другата посока, в която фермерите вървят, е собствено отглеждане на определени семепроизводни полета с покривни култури и смесване на няколко култури в микс. Със сигурност това е икономически по-ефективно за тях, но крие някои рискове - риск от фитосанитарен проблем, рискове свързани с непропорционално смесване на различните култури. Много често виждаме и подхода, в който определени земеделци си купуват една или две години смески от семенарските компании, и след като видят как работят те - преминават на собствено производство. Иначе казано - купуват си ноу-хау.


В навечерието на жътвената кампания, какво ще пожелаете на земеделците?

Пожелавам на българските земеделски производители най-накрая да излязат от цикъла трудни години и да получат достойни резултати за труда си. 

Подкрепете независимата журналистика