Следете безплатния агринар на Агри.БГ!

В условията на изолация, замразяване на обществения живот и задаваща се икономическа криза, предизвикани от световната пандемия на коронавируса COVID-19, Агри.БГ започна поредица от безплатни уебинари, посветени на земеделския сектор. В тях водещи експерти от бранша, анализатори, представители на институциите и земеделци ще споделят своите прогнози, съвети и наблюдения върху селското стопанство в България и ще отговарят на въпроси, касаещи фермерите.

Следете Агри.БГ за повече информация за предстоящите издания на Агринар!

Какви са тенденциите за движение на цените на месото и млякото? За очакванията на пазарите на животновъдна продукция говори агроанализаторът Стилиян Гребеничарски в първия по рода си Агринар, организиран от Агри.БГ и посветен на селското стопанство, и въпросите, касаещи фермерите.

Цените на царевицата отразиха най-силно ефекта от COVID-19

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ ЗА ЦЕНИТЕ НА МЕСОТО?

Българският пазар на месо е зависим от вноса, обясни Гребеничарски. Това е валидно за свинското, при което дори преди Африканската чума по свинете (АЧС) вътрешното производство задоволяваше около 40% от потреблението за крайни клиенти и индустриални цели. Освен свинско, у нас се внася пилешко и говеждо.

България традиционно има едни от най-високите цени на качествено свинско месо. От 2019 г. в нивото им се усеща ефектът на АЧС. Той е ясно изразен както у нас, така и по света. В Китай една голяма част от поголовието на прасета беше унищожена. Така че това оказва влияние на целия глобален пазар и ръстът на цените, който се наблюдава у нас, не е следствие само на спада във вътрешното производство, предизвикан от чумата.

В последните месеци ситуацията се усложни, като у нас има продължаващ ръст на цените на свинското, защото пандемията от коронавирус предизвиква нарушения в логистиката и веригите за доставки. Границите са затворени, преминаването става бавно. Това по естествен начин оказва влияние на пазара в България. Вносът по-трудно достига предназначението си и е нормално да има краткосрочен ръст.

В дългосрочен план обаче Китай възстановява постепенно поголовието си, което ще отнема от търсенето в световен план. Европа най-вероятно ще насочва малки количества за износ към Китай. Българското поголовие, макар и трудно в тези условия, също ще върви към възстановяване, каза още агроанализаторът.

ГЛЕДАЙТЕ ТУК ЦЕЛИЯ АГРИНАР "АГРОПАЗАРИТЕ И COVID-19" >>>

<<< ГЛЕДАЙТЕ ТУК ЦЕЛИЯ АГРИНАР "АГРОПАЗАРИТЕ И COVID-19"

Европейската комисия предприема сериозни мерки да улесни транспортирането на стоки в рамките на общността. Така че свинско месо от Испания или Германия, които са основни доставчици за България, ще стига по-лесно до страната. Забелязват се вече улеснения в трафика и това ще продължи да се подобрява, защото се осъзнава необходимостта тази верига да не бъде прекъсвана.

По-скоро можем да очакваме нормализиране в цените на свинското в краткосрочен план. Спадът в икономиката, сам по себе си, няма как да не окаже негативен натиск върху цените.

Икономическият ефект, свързан със спада в доходите, предизвикан от корона-кризата, ще се отрази в потреблението на премиум тип месо, като говеждото, твърди Гребеничарски. През последните години месодайното говедовъдство у нас отбеляза развитие и като обеми, и като качество. В основата но този ръст бяха ресторантите и туризмът. Докато в България традицията в индивидуалното потребление не е толкова добре развита, то чужденците, идвайки у нас, консумират храна, която обичат и им е позната, като говеждото. Това беше един от сериозните канали за ръст на бизнеса. В момента туризмът го няма, а ресторантите силно са ограничили доставките.

Има обаче негативен ефект от кризата и върху селскостопанските храни и това означава спад в цените на фуражите. Важно е кой ефект ще е по-силен и ще надделее за развитието на сектора.

КАКВА Е СИТУАЦИЯТА НА ПАЗАРА НА МЛЯКО?

През 2015-2016 г. имаше спад в цените на млякото след отпадането на млечните квоти в Европейския съюз. После пазарът се нормализира. На места по естествен начин - с отпадане на по-ниско ефективните производители, на места по изкуствен начин - със задържане на цените, изкупуване на продукцията и намеса на Европейската комисия на пазара.

След това цените се нормализираха на българския пазар - на около 30-32 евроцента за килограм мляко. Има разлика с европейските цени от около 3-4 евроцента за килограм. Фактор за това е и качеството на млякото, като при нас, въпреки че се развиваме, все още има какво да се желае.

Засега няма сигнали пандемията да породи шок за пазара, особено в България и Европа. В САЩ има шок, но той е обусловен от експортната инфраструктура и поскъпването на долара, обясни Гребеничарски.

Негативно влияние върху търсенето на мляко оказва прекратяването на училищната дейност и доставките на мляко за учениците. Целите канали за доставка на земеделска продукция се променят и изживяват на места еволюция, на места революция. Затова от целия бранш зависи те да стигнат до учениците по алтернативни канали, без в момента те да са в училище.

Както и при месото, основният риск за цените на млякото е свързан със спада в икономиката, потреблението и доходите на хората. Това ще удари премиум млечните продукти, които иначе бяха чудесна идея за развитие, добавена стойност и износ, смята анализаторът. В сериозен риск са премиум продуктите във фермерските магазини.

Фермерските магазини се развиха благодарение на ръста в стандарта на живот и възможността все повече хора внимателно да подбират какво консумират и да изграждат трайна връзка с производителя, така че дори на по-висока цена да предпочитат неговата стока. Ограничението на придвижване на хора също ще окаже негативен ефект - по-рядко се пазарува, и то основно в големите магазини.

За пазара на мляко факторът фуражи също е валиден - дефектът от спада на цените заради кризата може да се превърне в ефект. Въпросът е да се следи пазарът на време. Самите стопани трябва да са готови да оптимизират разходите си, така че да поемат евентуален негативен ефект върху цените и търсенето.

В дългосрочен план има глобална тенденция да се намалява потреблението на прясно мляко, основно заради стремежа за по-пълноценен и здравословен начин на хранене. Тази тенденция ще продължи и след пандемията, смята Гребеничарски.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Анализатор: Агробизнесът има сравнителен имунитет срещу кризи

Ферма с директни доставки: Трудно е, но ще се справим!

Въвеждат ли квоти за мляко в ЕС?