Потребителите, нормално, искат качествена и достъпна храна. Производителите на биопродукти със сертификат за качество пък искат по-добър и гарантиран пазар.

Къде са резултатите от проверките в биопроизводството?

Къде се губи връзката, така че двете страни да са си взаимнополезни?

Според биопроизводителите пазарът е залят от некачествени и дори не толкова по-евтини храни, предимно внос, които стигат до потребителя в много по-голям процент.

В края на миналата година и от началото на тази БАБХ излови тонове храни с остатъчно съдържание на пестициди – пипер, лимони, мандарини, лешници, предимно от Турция.

Поради несъответствия с изискванията при фитосанитарен контрол, недопуснати в страната бяха и 11 т и 941 кг домати. Но сред допуснатите също се оказа, че има остатъци от пестициди.

Колко био са биохраните на пазара?

При провокирани от bTV лабораторни проби, за които Агри. БГ писа, се отчете, че на пазара има биодомати с произход от Гърция, но разпространявани от български търговец, които не отговарят на изискванията за биоземеделие. Същото изследване показа, че сред подбраните български биологични продукти няма замърсяване с пестициди.

"Важно е хората да знаят, че в българските биохрани не са открити пестициди", коментира Албена Симеонова.

"Вносните храни са натоварени с разходи за транспорт и хората си казват: „А, това е скъпо!“. Ами, ако си купувате български биохрани, няма да ви е много по-скъпо, но ще ядете качествена храна. Оскъпяването при биото идва от това, че добивът е по-малък и производствената дейност е доста трудоемка. И пак не излиза на особено по-различна цена от вносните“, обясни за Агри.БГ председателят на Българска асоциация "Биоподукти" (БАБ).

Пипер с пестициди продължава да ни атакува

По думите й сред проблемите на родното производство е достъпът до пазар.

„Имаме нужда от средства за пазарите, за промоции в големите магазини. В останалите страни повече от 10% от продуктите в здравните, социалните, детските заведения са биологични, в България засега този процент е нула“, тъжно констатира биопроизводителят.

Тя лично има резерви към приетата през януари държавна кризисна мярка „Събиране на реколтата на зелено“ и заяви, че предпочита първо да види дали ще се случи и как, и чак тогава да коментира.

Събиране на зелено: Кризисната мярка за лозарите е вече факт

Албена Симеонова за пореден път отправи критика към условията за застраховането на земеделска продукция у нас.

„Няма индикация от ДФЗ, че нещо се случва със застрахователите. Аз лично съм потърпевша. Миналата година ме удари градушка, която унищожи почти цялата ми реколта. Тя беше застрахована, но застрахователят не ми плати. Сега съм изправена пред избора дали да го съдя, или да се занимавам с реколтата тази година. В България застраховането на земеделска продукция е шменти-капели", убедена е Симеонова. 

Въпреки това тя е оптимист за биосектора.

"Хората все повече внимават какво слагат на масата си. Секторът се развива. Преди 10 години, когато основахме БАБ, бяхме 25 биопроизводители. Сега на всеки ъгъл има био магазин, правят се все повече фермерски пазари с биологична продукция.

Много сериозно развито е биопчеларство. България е на първо място по най-много биологични пчелини и биологични пчелари. Преди десет години биологичните животновъди бяха по-малко от 10. Нямаше нито една биологична кланица. Сега има, но е само една. Биолозарство също не е никак леко, но спор няма – най-трудно е при зеленчукопроизводството и овощарството“, твърди Албена Симеонова.

Повече от интервюто на Агри.БГ с Албена Симеонова вижте във видеото.