Професионални умения и познания в областта на селското стопанство. Това е едно от изискванията по няколко мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020), с което земеделските производители трябва да разполагат. Често бенефициентите по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители“, 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“, 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ разбират за това в последния момент и следват стресови ситуации за тях. 
 
 
Доказването на професионалните умения може да стане по няколко начина. Първият вариант е с диплома за средно и/или висше образование със земеделска насоченост. Тук се дава възможност за завършване на курс с продължителност от 150 часа или придобиване на  свидетелство за професионална квалификация в областта на селското стопанство, отново след завършен курс, но с по-малка продължителност. 
 
Тук обаче се появява въпросът кой документ кога и по коя мярка би бил приложим.
 
Подмярка 6.1 и 6.3
 
По подмярка 6.1 и 6.3 земеделските стопани трябва да преминат обучение по опазване компонентите на околната среда. Курсът е с продължителност от 30 часа и е на тема: "Основни проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор". 
 
 
„За бенефициентите по мярка 6.3 има две опции. Те трябва да преминат специализиран курс по опазване на компонентите на околната среда или могат да получат консултантски пакет, което се извършва безплатно от НССЗ под формата на писмен доклад, съдържащ препоръки. По мярка 6.1 е малко по-различно. Ако бенефициентите нямат завършен специално селскостопанско образование, те имат ангажимент да завършат специализиран курс от 150 часа в сферата на селското стопанство“, обясни Деян Дончев, аграрикономист в Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ-Велико Търново) за Фермер.БГ.
 
По думите на експерта курсовете трябва да бъдат завършени докато бенефициентите подадат заявката си за второ плащане. Ако съответният кандидат има завършено селскостопанско образование, му е нужен единствено курс за опазване на компонентите на околната среда.
 
Курсовете от 150 часа са с различна насоченост. Темите са:
 
- Интензивни технологии при създаване и отглеждане на овощни култури
- Интензивни технологии при отглеждане на полски култури
- Интензивни технологии при отглеждане на зеленчуци
- Интензивни технологии при отглеждането на лечебни и етерично-маслени култури
- Интензивни технологии при отглеждането на лозя и създаването на лозови масиви
- Биологично земеделие – принципи, проблеми и перспективи
 
„Такива курсове ще се организират по мярка 01, но тя не е стартирала все още. Според индикативния график за 2017 г. прием по тази мярка не е предвиден. Младите фермери нямат ангажимент да преминат курс по тази мярка. Те могат да изберат и да завършат платен курс, стига той да отговаря на критериите за преминато обучение, може да им свърши работа“, разясни Дончев.
 
Мярка 10 и 11
 
Бенефициентите по мярка 10 и 11 трябва да преминат обучение с минимална продължителност от 18 часа.
 
 
„По мярка 10 и 11 бенефициентите се задължават също да завършат курс, който е в областта на агроекологията. Необходимо е да представят документи до края на втората година от своето кандидатстване. Например, ако миналата година за първи път са кандидатствали и са подали заявление, до края на 2017 г. трябва да са завършили обучението си“, коментира специалистът от НССЗ.
 
„Аз съм завършил агроном и подобен документ не ми беше нужен, представих си единствено дипломата. Баща ми обаче изкара такъв курс. След завършването си той получи сертификат. Според мен кандидатстването и получаването на сертификата беше изключително лесно. Фирмата ни представи възможност и за изкарване на курса задочно, което е голямо улеснение за фермерите“, разказа Стиляна Латинчева, биофермер от Софийско.
 
Национална програма за пчеларство
 
По националната програма за пчеларство също може да се премине обучение от минимум 30 часа.
 
 
„Това обучение е необходимо с оглед получаване на допълнителни точки. Участието в такъв специализиран курс и получаването на сертификат дава предимство на кандидатите, тъй като бюджетът е ограничен“, обясни Деян Дончев.
 
Според фермерите обаче подобни обучения само губят времето им. 
 
„На фермерите не им е нужно обучение, повечето хора се занимават с това от деца. Според мен всичко се прави, за да се усвоят пари. На фермерите им е нужен свободен пазар. Дори субсидии не им трябват, а свободен пазар, лишен от всякакви всевъзможни изисквания“, заключи Латинчева.