Една от първите грижи след засаждането е да се следи за редовното покарване на лозите. Кората, образувана върху купчинката пръст, с която е покрит чепът, след дъждове трябва да се разтрошава, а ако се открият пъпките, наново да се покриват с рохкава пръст. Нередовното покарване на лозите може да се дължи на неприятели като сивия и теления червей, които прегризват току-що покаралите филизи. При появата им купчинките се преравят, неприятелите се унищожават и купчинките отново се възстановяват. Когато леторастите достигнат 15-20см и по тях се появят първите мустаци, трябва да се почистят росните корени. За целта купчинките се разравят внимателно и след като с остро ножче се изрежат росните корени, те се възстановяват отново. Почистват се също всички издънки от подложката. През втората половина на август се прави второ почистване на росните корени.

Обработката на почвата в младото лозе е от голямо значение. През цялото време площта трябва да се поддържа рохкава и чиста от плевели. Добре е при засушаване лозите да се поливат. Пръскането против маната започва още с появата на първите леторасти на купчинките и продължава до септември, тъй като вегетацията на младите лози продължава до късно. Може да се наложи да се пръска 10-15 пъти, но листата трябва да се опазят напълно от мана.

В някои райони на страната съществува практиката в междуредията на новозасадените лози да се засаждат междинни култури. В повечето случаи това е вредно за лозите. Особено вредни са такива растения, които развиват голяма надземна маса, засенчват младите лози или пък освобождават късно мястото. При по-широки междуредия се допуска засаждането на лук, неувивен фасул и др., които се прибират рано и не образуват голяма надземна маса.

При добри грижи за младите лози израстват силни леторасти, които още през първата година достигат 1,2-1,50 м дължина. Те не бива да се кършат. Ако не са поставени подпори, добре е да се осигурят временни колчета, на които да се привързват леторастите. Младите лози не се кършат и не се колтучат, тъй като със съкращаването на листната им маса те отслабват.

Едногодишните лози може да се режат през есента или напролет. За предпочитане е пролетната резитба. За да се предпазят от евентуални ранни студове, младите лози се загрибват по-рано. Загрибването се извършва дори и в районите, където възрастните лози поначало не се загрибват. Изрязването им преди загрибването лишава лозите от възможността да използват докрай листната си маса за натрупване на повече резервни вещества.

През пролетта на втората година, още преди разпукване на пъпките, лозите се отгрибват по възможност по-дълбоко. Целта е да се открият росните и по-плитките корени, за да се премахнат. По този начин лозите развиват по-дълбоки корени, което ги прави по-устойчиви на суша.

Много важно е навреме да се поставят подпорите (единични колове, телена конструкция, скеле и т.н.). През втората година покарват силни и много крехки филизи, които, ако не се привържат своевременно, се откъртват от вятъра. Тогава покарват нови филизи, но лозите се изтощават, остават слаби и плододаването им закъснява най-малко с една година.

През лятото продължават грижите по отглеждането на лозите - връзване, редовно пръскане и обработка на почвата. При някои високи формировки започва формирането на стъблата и на кордоните.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Избор на място за лозите в дворовете

Попълване на празните места в лозята

Риголване на мястото за лозе

Как се съхранява десертното грозде?