Едва ли ЕС ще направи крачка назад с политиката си за позеленяване на агросектора, затова колкото и абстрактно да ни звучи в момента, не е лошо да се замислим как ще отговорим на задаващите се по-строги изисквания.

Кризата с торовете

Накратко да припомним какво ще се иска от фермерите през следващите десетина години – по-малко пестициди с 50%, по-малко торове и антибиотици с 50%, 10% от земеделските земи да са с непроизводствени характеристики и 25% от земеделието да е био. Вече се заговори и за намаляване на метана като задължителна цел за животновъдите.

За да се впишем в картинката, трябва да заложим изпълнението на тези цели в своя Стратегически план. От Министерството на земеделието вече са готови с предложението за екохеми по Първи стълб за директните плащания, чийто параметри ще бъдат обсъдени с бранша на 14 октомври.

Някои от тях са „стари, но с нови имена“, както коментират читатели на Агри.БГ, но има и нови в духа на Зелената сделка. Ще има мерки за намаляване на пръсканията, подхранване на почвеното плодородие, поддържане на биологично земеделие, зелени пояси от дървета, почистване на инвазивни видове, използване на техника за минимална обработка на почвата.

„Много хора гледат на Зеления преход като пари и като рестрикции, но той е философия и начин на живот… Ние трябва да се научим да живеем със зеленото мислене и с технологиите, които на практика го предразполагат“, коментира земеделският зам.-министър Явор Гечев пред dir.bg.

По думите му не трябва да се стига до крайности, като например забрана на пестициди, а за нови технологии и практики, които намаляват употребата им, за сортове, които са устойчиви на определени вредители, за техника, която щади почвата.

„Това ще е труден преход, който трябва да е включително финансово обезпечен. Естествено, че ще има покачване на цената на земеделските продукти заради по-високото позеленяване на земеделието. Тази цена ще се плати включително от обществото ни“, допълва Гечев.

Именно цената, която ще се плати, плаши фермерите не само у нас. Най-голямата лобистка организация в Европа – Copa-Cogeca, също постоянно повтаря, че липсва оценка на въздействието на двете стратегии – за биологичното разнообразие и „От фермата до трапезата“. Според тях по-строгите правила ще са непосилни за фермите, много от тях ще фалират, продоволствената сигурност ще бъде застрашена и ще започнем да внасяме повече от трети страни – там, където контролът далеч не е толкова строг.

 

Дали и вие като български земеделски производители сте скептично настроени, ви питаме в нашата актуална анкета. Изберете кое ви гложди най-много, не че Европа ще Ви чуе, но ей така, за да ви олекне. А за финал ви споделяме каква иронична картинка е обрисувал читател на Агри.БГ, дано не се окаже лош пророк. 

„Лично оприличавам цялото взаимодействие между администрацията на ЕС и земеделците като един изкукуригал старец: главата (Брюксел) си мисли някакви шантави неща, които са откъснати от реалността, а ръцете (земеделците) действат по навик и правят това, което са правили цял живот. От време на време главата изпраща сигнал до ръцете, но той е толкова нелогичен, че ръцете няма как да го изпълнят и в резултат цялата работа се оплесква“, коментира ZzZ.