Йордановден и Ивановден традиционно се празнуват в Северозапада, но в празниците местните хора винаги са търсили знак за плодородие.

Овошки напъпиха заради топлото време

Ритуалите в региона обичайно започват още на 5 януари. В самото навечерие на Йордановден заедно с традиционно постната храна на трапезата се поръсва и сурово жито.

“Баба не ни даваше да седнем докато не я наръси с несварена пшеница. Тя се слага, за да се прекади заедно с другата храна, та да родят нивята и да се множат животните в обора“,  разказва баба Ценка Илиева, която и днес спазва обичая, защото и синът й, и внукът й се занимават със земеделие и животновъдство.

Житото трябвало да пренощува на масата и на другия ден още сутринта с него се хранели кокошките, за да снасят, обяснява още тя.

“Сега времената са други и това последното не го правя, защото нямам кокошки. Слагам няколко зрънца пшеница на трапезата и после с тях храня врабците и гълъбите, но пак си е добре да се спази обичая, защото храната е важна за хората, а тя се ражда на полето и в обора. Трябва да ги почитаме, та да имаме“, обяснява възрастната жена.

Според поверието е важно на Йордановден да е студено, но и да е сухо, за да бъде плодородна годината. Гадаело се и по хвърлените във водата кръст и китката, с която свещеникът ръси светена вода. Ако замръзнат, ще има изобилие, но ако не – реколтата ще бъде слаба.

“Като гледам какво е времето, едва ли и тази година ще е най-богатата като реколта. Имаше як сняг и лед някога точно по това време и затова му викахме Ивановите студове. Колкото по-студено е по това време, толкова по-големи ще са Петровите пекове и така по-хубаво ще зрее житото“, обяснява още баба Ценка.

Според поверието на Ивановден, ако няма лед, лятото няма да е здраво и добитъкът ще боледува. Ако по сливите в овощната градина пък има много скреж, те ще радват стопаните си с много плод.

Екипът на Агри.БГ честити на всички именици! Наздраве и берекет!