Темата за кооперирането на българските фермери постоянно е на дневен ред, но нежеланието на стопаните да се организират и да продават заедно продукцията си като че ли все още е твърде голямо. 

Малко са примерите на работещи сдружения и кооперативи, а примерите от Европа се приемат с недоверие и дори с пренебрежение. 

Две клишета се въртят непрестанно: такъв ни е манталитетът и исторически имаме недоверие към кооперирането. 

Това говорене се изтърка и определено не е конструктинво. До нищо не води това примирение. 

Може би и тези, които дават градивните предложения се умориха да повтарят, че кооперативите създават сила за фермерите - не само на пазарите, не само като печалби, но и като възможност да се водят далеч по-положителни за стопаните разговори с търговските вериги. 

Защото, съгласете се, призивите за бойкот на веригите -  очевидни политически ПР акции, също не са конструктивна форма и не водят до нещо адекватно. 

Призивите следва да са да се пазарува българска продукция, но коя? 

Ако българските фермери искат тяхната продукция да се избира от потребителите, ако искат вносът да си стои в ъгъла и да прашасва на някой забутан рафт, трябва и се налага да се обединят и да продават заедно. 

Съвсем наскоро бившият министър на земеделието и настоящ съветник на президента Румен Радев - Явор Гечев, каза: 

“Кооперирането е социален феномен и много силно се развива след кризи. Не е вярно, че българите нямат чувство за кооперарине, просто нямаме за какво да се кооперираме.” 

Не мога да си представя до какви нива на криза трялва да се стигне, за да осмислят фермерите нуждата да се кооперират, да обединят сили в маркетинга и да покажат, че това, което произвеждат си струва и то много повече от евтин внос 2-ро качество, който ги измества. Та, ние отдавна сме в тази криза, но волята е вяла, да не кажем, че интересът е мижав. 

Веригите искат количества и еднакво качество. Това съвсем не е лошо. И спасението на средните и малките ферми е да бъдат заедно и на пазара. 

Според Гечев е необходимо да има държавна политика, която да насърчи малките да станат средни, а средните - устойчиви. “И на тази база те да се кооперират, за да има производствени единици”, каза Гечев и даде пример с Франция, която като държава редовно има проблеми със Световната търговска организация, защото на практика през кооперирането прави протекция на собствените си плодове и зеленчуци. “Срам ме е да кажа, че ние не го правим”, добави той.  

Явор Гечев: Никой не може да спечели толкова от субсидии, колкото от собствените си продажби. 

В същата линия се включи и бившият министър на земеделието Кирил Вътев. 

Кирил Вътев: Кооперативът има за цел продукт на пазара, той не се бори за субсидии. 


А, може би и в това е проблемът. На фермерите постоянно им се внушава, че без субсидии, няма да се справят. Дневният ред на разговорите на работни групи и други срещи в Министерството на земеделието е основно свързан със субсидиите и рядко пазарите се прокрадват в някакъв контекст. Това става рядко и обикновено по време на някакви кризисни моменти. 

Според Вътев именно в това е силата и кооператив, който е рационализирал абсолютно всичките си разходи, оптимизирал е производството и прави ниски себестойности за сметка на високо качество, но и на висока производителност, тогава се получава и конкурентният продукт на пазара. 

Вътев даде пример с два от най-големите кооперативи в Европа - Едека и Меркадона. 

Едека обхваща Германия, Франция и Италия. Меркадона е в Испания.

“На тях защо не са им криви веригите? Защото те са имали кооперативи от десетки години, имат организационната култура на сдружаване. 

Всеки един от нас, отивайки на годишни преговори с веригите сам, е слаб. Направо е безинтересен. Може би от 6-7 години не ходя на преговори. Защото срещу теб застава един купувач, на когото мозъкът е промит, който вижда само бонуса, който може да изкара от теб и въобще не го интересува твоята рентабилност, товето качество, нищо не го интересува. Той буквално те мачка и се гаври с теб. 

Ние сме виновни, че ги пуснахме в населените места - навсякъде в Европа те са извън населените места. Пуснахме по 3-4 супермаркета във всеки един квартал на София. Наоколо малките магазини нямат шанс да се конкурират. 

Нормално ли е вносен продукт, който влиза в магазина на по-висока цена от българския, на рафта да е по-евтин? Защо? Защото преговорната сила на доставчика е договорила не по-висока надценка от 25%. В цяла България няма някой, който да каже, че е успял да договори надценка”, каза Вътев. 

Според него това може да се промени с аукциони и стокови тържища, но не такива, каквито съществуват в момента у нас и са се превърнали във форма на рекет за производителите. 

“Трудното при обединението е, че има огромен сив сектор и огромна диспропорция в мащабите. Интерес за коопериране имат малките, тези, които се чудят как да оцеляват. Кооперирането означава пазарен успех, а не повече субсидии. 

Ако законите за браншовите организации и за кооперативите се направят както трябва, заедно със закона за правилата на доставка по агрохранителната верига, тогава нещата биха функционирали добре, смята Вътев. 

И обобщението на това е, че волята на производителите и на държавата трябва да се канализира и структурира, да се облече в закони и в преодоляване на клишето за “такъв ни е манталитета”. Защото то вече започна да звучи като оправдание, а не като проблем. 

Повече по тази и други актуални теми от седмицата - гледайте новия епизод на AgriПодкаст. 

Четете Дарик в Агри.БГ и случайте Агри.БГ по Дарик радио. 

Всички епизоди⁠ на AgriПодкаст


🎧: Ние сме в Spotify: ⁠https://open.spotify.com/show/3zGayp15vTKfgd4a3PpA6P?si=e1648f7960b64d73


🎧: В Anchor: ⁠https://podcasters.spotify.com/pod/show/agribg-podcast


🎧: Както и в Youtube Podcast: ⁠https://youtube.com/playlist?list=PLKezk4LLz3nsRpvI8x4eZnZRSeACmsFHL&si=pzGPQbUVj8S8wZdl