23-годишната Лиляна Матева от Ивайловград вече е поела щафетата/грижата за семейните биоградини от своите родители. Съвсем скоро й предстои официално да бъде млад фермер, който определено има визия за своето развитие. Пред Агри.БГ младата биопроизводителка споделя какво според нея е нужно за да останат младите хора в сектора и в държавата.

Нова наредба дава възможност за пазар на биопроизводителите

Лиляна, която скоро ще се дипломира в специалност „Социология” в Пловдивския университет, комбинира образованието си с грижата по 25 дка овощни биоградини предимно със сливи и малка зеленчукова градина. Не го кара „през пръсти”, а отдадено стопанисва площите, пътува всяка седмица, участва във всички агротехнически мероприятия, вози работници, реколта, опакова продукция за директни продажби и поддържа фирмените канали в социалните мрежи.

Питаме я кои са първите спънки, които е срещнала като земеделец.

„От страна на администрация и институции всички сме наясно, че има проблеми. Всички разчитат на субсидии. Това е разбираемо предвид затрудненията на земеделците, но според мен трябва да се приоритизират малките и средни производители, тъй като на тях им е най-тежко, особено с пазарната реализация”, категорична е Лиляна.

Нейната визия се припокрива със световния тренд за развитие на късите вериги на доставки. Тя вярва, че най-доброто за малките и средни биофермери е директният пазар и връзка с клиентите.

„Хората все още предимно пазаруват от големите търговски вериги, не сме толкова развили директния пазар, местния пазар и прочее, както е на Запад. Трудно е да оцелееш без пазар, а това при фамилните стопанства често е основен или единствен поминък. Затова субсидиите са важни и нужни, но сякаш не са особено добре разпределени. 

Пазарните политики, ориентирани към биохраните, екологичното производство, местната храна, малките производители са ни много нужни. Именно те са носители на качествена храна, редки, стари сортове, традиции. За да се съхрани всичко това, трябва да има политика в тази посока.

Наблюденията ми през годините (по пазари, фестивали, в социалните мрежи) ме доведоха до извода, че много от тези производители разчитат единствено на собственото си земеделие. Много бих се радвала, ако потребителите избират по-често малките, местните производители и това се превърне в нова, устойчива тенденция на пазаруване и хранене у нас. В Европа това отдавна е така. Хората търсят домашна храна, чиста храна, директно от фермата”, коментира Лиляна.

И докато майка й, известна като „възродителката на траханата” – Теменужка Матева се грижи основно за пазара на биоплодовете, който е чрез прекупвачи, то Лиляна приготвя сезонни кошници с всичко от зеленчуковата градина според сезона и ги пласира онлайн. Младата фермерка желае да се развива и в агротуризма – ниша, много подходяща за семейни ферми, био и такива, намиращи се в привлекателни райони.

Преди години семейството купува къща в Пелевун - известното като селото на Капитан Петко войвода, и я прави специално за гости. Към нея има работилница за трахана, а посетителите могат дори сами да си я приготвят.