Едва ли някой е очаквал, че през тази стопанска година рапицата ще се окаже дефицитна култура в Добруджа.

Зърнопроизводители: Валежите спасиха есенниците, за пролетниците трябва още

Земеделските стопани решиха да избегнат риска и масово се отказаха от маслодайното растение. Така през лятото на 2020 г. в Добричка област предстои да се ожънат едва 29 000 дка с рапица.

Само преди няколко години, след поредица от успешни реколти, посевите в Добруджа достигнаха 330 000 дка. 

Оперативният анализ на МЗХГ показва, че в цялата страна има „отлив” от специфичната култура. През 2019 г. у нас са засети 1,552 млн. дка с рапица, докато година по-рано площите са били с над 300 000 дка повече. 

Срещаме се със земеделски стопани, които въпреки продължителното засушаване и риска от пропадане на площи, избраха да заложат на маслодайната култура.

Опитът на земеделците показва, че тя изисква изключително добра предсеитбена подготовка. От друга страна важен фактор за поникването и развитието на растенията е наличието на почвена влага, така че усилията трябва да са насочени към запазването й.

Отглеждането на рапица изисква технология, която трябва да започне година по-рано, споделя Нели Стоянова, председател на земеделската кооперация в село Паскалево, Добричка област, в която се обработват 10 500 дка. 

Трябва да се мисли за предшественика. Независимо дали ще се заложи на минимални обработки или обръщане на почвения слой т.е. оран, подготовката трябва да започне веднага след жътвата му. Така ще е най-лесно да се запази влагата след пшеница. Тази култура сама по себе си образува туфи, които запазват малко или много влагата.

В кооперацията използват конвенционална технология – веднага след прибиране на пшеницата се оре и веднага запечатва. Получи се добър резултат, обобщава Нели Стоянова.

Освен това е важен и изборът на генетика. Затова стопанката се спира на хибриди, които са с устойчивост на фома, на разпукване на шушулките и имат много бърз растеж. Всичко това дава възможност на рапицата да се справи дори само с минимален дъжд. В същото време така може да се заложи на по-късна сеитба спрямо очакваните валежи. 

Своя опит с маслодайната култура споделя и 75-годишният Георги Христов от разградското село Ушинци. Той също разказва, че есенната кампания е била изключително тежка.

„Годината беше сушава. Есента - топла и гореща, нямаше дъждове, а трябваше да сеем 1300 дка с рапица", разказва земеделецът.

Георги Христов: Там където насях с продълбочител, стана чудесна. Там, където я засях след оран, колкото и да разбивах буците, те си останаха. В момента тези полета са шарени, неравномерно поникнали.

Първоначално стопанинът мислел да разваля рапицата, тъй като негови колеги от Разградска област постъпили така. После се отказал, тъй като презасяването също изисква серизони разходи.

"По-добре да подсилим културата, да й дадем шанс. Дори и при добив от 200 кг/дка, разходите по производството ще се покрият", смята Георги Христов.