В последните дни на старата година земеделският министър даде няколко интервюта, в които припомни надълго и нашироко какво се случи през 2020 г., какво бе направено и какво предстои. Някои неща са до болка дъвкани, като платените рекордни 3,1 млрд. лв., а други остават недоизказани, като казусите с член 137. 

Борба за кокала: Ще се вдигне ли горната граница на обвързано подпомагане?

И тъй като май само Агри.БГ не успя да се вреди за интервю със земеделския министър, може би защото представя всички гледни точки, ще преразкажем думите й за Агенция „Фокус“, като отсеем важната информация за фермерите от самохвалбите на властта.

Пандемия и суша

Според министъра най-големият проблем за сектора през 2020 г. беше не COVID 19, а най-голямата суша в последните години, особено в Източна България. Всъщност по думите й земеделието като сектор е най-малко засегнат от пандемията. И така да е, кризата все пак отвори врата за допълнителни средства за подпомагане, каквито ще дойдат и от Националния план за възстановяване и устойчивост. 

Там земеделското министерство участва с два проекта – за възстановяване на „Напотелни системи“ и за електронно земеделие. По-важното за фермерите е, че същевременно се гласи отваряне на прием по подмярка 4.1 за инвестиции, по който те ще могат да кандидатстват за изграждане на системи за напояване с водоспестяващи технологии в стопанствата си.

Относно проекта за електронното земеделие по думите на министъра той ще позволи да се затегне контролът за всички мерки за подкрепа, който да става „съвсем обективно, изключвайки субективния човешки фактор на дадения експерт в дадена служба“. Идеята е в началото на тази година този план да бъде изпратен за одобрение от Комисията и да започне подготовката за реализирането му. 

Години на преход

Вече стана ясно, че през следващите две години всички директни плащания продължават както досега, а по ПРСР България ще разполага с общо над 880 млн. евро. В тях са включени и допълнителните 200 млн. евро по инструмента „Следващо поколение ЕС“. 

Министърът: „Отваряме подмерки 4.1, 4.2, 6.1 и 6.3 при първа възможност в първата половина на годината, като преди това трябва да получим нотификация от Комисията.“

Уловката е обаче, че тези допълнителни милиони за възстановяване трябва да отговарят на определени критерии – 37% да са за мерки, които водят до подобряване на околната среда, и 55% – за инвестиции. Още по-важното е, че се планират промени в допустимостта на кандидатите, които ще залегнат и в основата на Стратегическия план за новия програмен период. 

„Например 3-годишната история на един кандидат, предимството, ако си преработвател или производител на суровината, и други детайли. В момента тече дебатът. Цитирам само тези, по които има общ консенсус от неправителствения сектор“, уточнява ресорният министър.

Поглед към новата година

За финал министърът пожелава на земеделските производители късмет с времето. С останалото те можели, знаели и се справяли отлично. Не на последно място, е призивът за тяхното активно участие във формирането на политиките. 

„Нека го правим с разбирането, че не всичко е пари по сметките, а първо са предизвикателствата за средата, в която живеят земеделците. Нека, отговаряйки на предизвикателствата, да очакваме всичко останало“, допълва земеделският министър.

А вие, фермери, какво си пожелавате за 2021 г.? Дали наваксване със закъснелите приеми и плащане навреме? Или по-малко административни спънки? Или пък по-ефективна борба с евтиния внос от вън? Може да дадете своя глас в новата анкета на Агри.БГ, а пък ние си пожелаваме едно интервю със земеделския министър, на което да даде отговор на Вашите въпроси.