Лятото приключи, а с него и седмият сезон на „Игра на тронове“. Предлагаме ви да се потопите в света на сериала и да разгледаме как е устроено там селското стопанство и с какво зимуват представителите на великите домове, пише aggeek.com.

Въпреки че „Игра на тронове“ е фентъзи, прототип на Седемте кралства са напълно реални феодални държави от 14-15 век, наедно със съществуващите през този период начини за обработване на земята.

Действието се развива в свят с доиндустриална селскостопанска икономика в действаща феодална социална структура. Селяните живеят в определени кралства и обработват земята на местните лордове. Последните на свой ред имат право върху част от реколтата, която препродават на други селяни или я складират за идващата зима, която в света на писателя Джордж Р. Р. Мартин, може да продължава няколко години.

Производството на хранителни продукти не е достатъчно развито във Вестерос. Като цяло става дума за неголеми преработватели на продукти – сирене, вино, лен и т.н.



Всеки един от регионите на Вестерос се характеризира с природен ландшафт и ресурси. Да разгледаме подробно какви са те.

Да започнем с владенията на главните протагонисти в сагата – суровите Старк. Студеният и неуютен Север, макар и да заема на картата на Вестерос 1/3 от контитента, разполага с гъсти гори и планини, чиито снежни покривки не се топят дори през лятото. Северът не е популярен със земеделието си. Мартин споменава обширни поля с пирени. Какви култури обаче се оглеждат тук не е известно. Често жителите ги застига глад.

За Севера знаем, че се цени месото. Мартин нерядко споменава месни блюда на пировете в Зимен хребет. За зимата месото се опушва и осолява в бъчви.

В своите замъци лордовете нерядко разполагат с оранжерии, които им осигуряват пресни зеленчуци през дългата зима.

Жителите на Речните земи на Севера се хранят с риба и краб. Най-известното търговско пристанище там е Бял пристан, владение на фамилия Мандърли – то се слави с риболовството си.

През зимата северняците се налага да забравят за лакомията си. Събраната реколта през дългото до 10 години лято трябва да им стигне за цялата зима, която не е по-кратка. Поради това в гладни зими хората на преклонна възраст решават да отидат „на лов“ в гората. Там те се обричат на гладна смърт, за да оставят повече запаси за младите поколения.

Тежко е положението и на братята от Нощната стража. Те напълно зависят от данъците от селяните в прилежащите земи. Тъй като братството е в упадък, тези земи практически са безлюдни. Въпреки че в складовете на Черния замък се съхраняват зърно, вино и месо, Джон Сноу бе принуден в един момент да вземе кредит за храна от Желязната банка в Браавос.

Върху скромните реколти на земите на Нощната стража постоянно посяга Свободният народ. Те живеят на север от Вала. Не умеят да топят желязото и оцеляват чрез лов и примитивно земеделие. Ловят риба и се обличат предимно в дрехи от кожа. Някои предприемчиви свободни търгуват и в замяна искат месо и кехлибар.



Главните разбойници от тази страна на Вала са жителите на Железните острови. Те предпочитат да решават проблемите с реколтата чрез жесток морски грабеж. Добиват желязо, олово, руда и др. изкопаеми. Ловят риба, омари, краб, тюлени и китове – те ги спасяват от гладна смърт. По голите скали на тези земи се виждат кози и овце.

От набезите на железнородените често страда един от най-богатите градове на Вестерос – Ланиспорт, столицата на Западните земи. Това е родината на Ланистърови. Тук повсеместно се срещат злато и сребро. Местните майстори правят от тях прекрасни украшения, известни в цял Вестерос.

Първо място сред богатствата заема Пределя, известен още като Житницата на Вестерос. Тя е владение на фамилията Тайрел, която загина напълно през 7-ия сезон. Не без основание на зеления им герб има златна роза – земята на Предела е известна с пищните си градини, плодородните поля и топлия и мек климат.



Тук дори и в най-сурова зима не вали сняг. Навсякъде има пшеница, отглеждат се пъпеши, праскови и сливи.

На Предела принадлежи и остров Арбор – родината на разкошните вина. Известно е, че в родния замък на Тайрел – Планински рай, се занимават със селекция на коне.

Горещият и песъчлив Дорн – това е родината на грациозните коне. Известни са в цял Вестерос. Тук са популярни още козите, от които се прави превъзходно сирене. Дорнийците също така имат апетит към сладките плодове – затова отглеждат череши, праскови, грозде, нар, сливи, лимони и портокали.

Месните лозари предлагат силни червени вина, които не отстъпват по качество на арборските. Разпространени са още добиването на мед, а на източното крайбрежие на Дорн се ловят риба и раци.

А къде рибата не е само символ на ситост, но и на управляващия дом – Речните земи, родина на Катлийн Старк. На герба на този дом има пъстърва – регионът изобилства от големи и малки реки, езера и ручейчета, пълни с риба.



Монасите на Тихия остров редовно имат на трапезата си мед, това означава, че в Речните земи има кошери. Катлийн си спомня своя роден замък – Речен пад – място, на което благоуханно е миришело на прекрасни цветя и е било пълно с птици и дръвчета. Може да се предположи, че климатът там е мек и предразполагащ към земеделие.

Сестрата на Катлийн, Лиза Арен, е първата дама на съседната област – Долината. Този регион е затворен в пръстен от непристъпни гори. В сагата е представен като достатъчно богат. Тези плодородни земи обаче не споделят богатства със съседите си. Поради това войната на Петте кралства изобщо не се отразява на селското стопанство в този край.



За селското стопанство в последните две области, обединени под властта на Баратеон, Бурните земи и Кралските земи, практически нищо не е известно. Може да се предположи, че е разпространен риболовът, тъй като край тях има водоеми.

Кралският черток е столицата на Седемте кралства, известна като търговски възел с многобройни магазинчета и бордеи.

В сагата вътрешната търговия между кралствата е добре развита. Такава е налице и със съседния континент – Есос, от който идва Денерис Таргариен. Самият континент е по-голям от Вестерос, но територията му преимуществено се състои от пустини и степи, които се контролират от племето на дотраките. Земеделието не е присъщо на номадите – те живеят от грабежи, конско мляко и месо.

Вестерос редовно купува от град Есос екзотични плодове и морски продукти, скъпоструващи тъкани, посуда, отрови и отряди от наемници. Икономиката на Свободните градове основно се гради на търговията с роби. Във Вестерос последната е забранена.