Случаят с фермата в село Сигмен, община Карнобат, предизвика сериозни вълнения както сред животновъдите, така и в обществото. Болестта, довела до масова смъртност сред овцете, създаде напрежение и доведе до вълна от недоволство, която прерасна в протести. 

Въпреки яснотата, която вече има, остават въпроси, свързани със забавянето на диагнозата и липсата на координация между различните институции.

Какво се случи?

На 19 декември 2024 г. фермерът Веселин Янев сигнализира за необяснима болест, която убива овцете му. След седмица, в която нямаше никаква реакция от страна на институциите, НОКА изпрати писмо до министъра на земеделието Георги Тахов, изп.-директор на БАБХ - Светлозар Патарински и до ректора на Тракийския университет - Добри Ярков, настоявайки за спешна намеса.

Последва свикване на експертен съвет и заседание на 6 януари 2025 г. 

На 10 януари 2024 г. бяха взети проби за изследване на различни заболявания. От резултатите става ясно, че са открити две - Меди-Висна и Ку-треска, но не и чума по дребните преживни животни. 

Какви са изводите? 

Липса на координация

В писмото на НОКА се посочва необходимостта от координирани действия между БАБХ, научните среди и развъдните асоциации. Но и да не беше това писмо, липсата на координация е видима дори с просто око. И този дефект в координацията пролича най-силно в забавянето на организирането на екип за изследване и диагностига.

Все още не е ясно защо бяха нужни повече от две седмици за начало на изследванията?

И да, всички сме вперили поглед в чумата по дребните преживни животни, но със сигурност има и други опасни заболявания.

Няма ли конкретни симпотими, по които тези заболявания да могат да се разпознаят в една по-основна фаза и има ли реално механизъм за оценка на риска?

Случаят със село Сигмен разкри за пореден път сериозните слабости в системата за ветеринарен контрол и реакция при епидемии. Забавената диагностика и липсата на ефективна комуникация между институциите със сигурност не подобряват доверието на фермерите. 

Не е тайна и че фермерите в България отдавна се чувстват изоставени, особено в моменти на криза. Липсата на бърза и адекватна реакция от страна на институциите често се обяснява с бюрократични пречки, недостатъчно финансиране или липса на експертен капацитет. 

В действителност, тези проблеми са симптоми на по-дълбока системна слабост, която е свързана с начина, по който политическата нестабилност влияе върху функционирането на държавните органи.

Тази липса на доверие обаче не е само въпрос на некомпетентност или недоразумения, тя е резултат от години на систематично пренебрегване на нуждите на фермерската общност.

Но ние продължаваме да се чудим защо при кризи фермерите не проявяват доверие към БАБХ и държавата. Подобен е случая във Велинград, където все още нямаме ясна идея от страна на институциите какво точно предстои да се направи, въпреки положителните проби от няколко лаборатории (включително и от референтната лаборатория за ЕС - в Монпелие). 

Няколко пъти се уточни, че в кръвта на животните е имало антитела, което означава, че част от тях са преболедували и продължават да носят зараза. Какво обаче ще се случи - не е ясно на никого. Знаем само, че животните остават под карантина. Никой не пита докога и на каква цена? И може би най-важното - кой ще плати тази цена? 

Но и няма какво да се изненадваме. Ясните доказателства за наличието на чума и отказът от вземане на необходимите мерки са красноречив пример за това как политическите съображения могат да поставят в риск и без това крехкото ни животновъдство.

Стигнахме до момент в нашата история, че със и без политически кризи - липсва дори елементарна координация. Институциите избягват вземането на трудни и непопулярни, но необходими решения, за да не предизвикат обществено недоволство или да не загубят електорална подкрепа. 

Докога?