След завършването на университета Клара и Михо Курк нямат никакво намерение да се занимават сериозно със земеделие. То им се струва уморително и без реално бъдеще, с твърде много сутрини с ранно ставане и недостатъчно време за почивка. След раждането на децата им обаче фермата се превръща в най-красивата детска площадка, научаваме от словенския сайт Kmecki Glas.
Трансформация на българското земеделие: инвестиции, устойчивост и климатични предизвикателства
Историята на фермата на Курк започва с осъществяването на тяхното желание да могат да отглеждат и консумират собствена храна. Това желание е породено след раждането на децата им. Така един ден те се преместват от Любляна във провинцията. Във фермата Клара, която е учила икономика и мениджмънт, и Михо, който е завършил агрономство, използват метод на производство, който има минимално въздействие върху околната среда и насърчава естественото поведение на животните.
Техните животни прекарват по-голямата част от времето си на пасища, където могат да се движат свободно в площи, които са два пъти по-големи от предписаните за биологично отглеждане на кокошки. С подвижни огради те гарантират, че винаги имат достъп до свежа трева и балансирана храна. Пилетата и зайците се преместват всеки ден, овцете и кокошките носачки на всеки два дни. Този метод на отглеждане е от полза не само за животните, но и за пасищата: тревата има достатъчно време да се възстанови, почвата не е изтощена или преутъпкана, а растенията развиват по-голяма устойчивост на суша.
Клара и Михо са израснали в града. И двамата са имали баби и дядовци на село, но никога не са си представяли, че един ден ще се занимават с фермерство. Пътят им към земеделието не е точно класически.
Когато създават семейство, се замислят как сами да отглеждат възможно най-качествена храна. По време на изследователския обмен на Михо в Дания той открива регенеративното земеделие – концепция, която напълно ги завладява. Клара, дотогава не се е и замисляла за градина, намира смисъл в него, тъй като то съчетава грижа за околната среда и е икономически устойчив модел на земеделие.
Фермата на Клара и Михо, в която работят днес, някога е била на дядото на Михо, който е отглеждал млечни крави, а по-късно и крави с бозаещи телета. Когато той почива преди година, те поемат управлението на фермата и я трансформират в регенеративна.
Защо регенеративното земеделие за Клара и Михо е повече от просто отглеждане на храна?
Клара и Михо са очаровани от регенеративното земеделие. За нея то е икономически устойчиво и не е просто физическа работа, а предприемаческо предизвикателство, където природата и икономиката се допълват взаимно. Затова в работата си двойката експлоатира или имитира естествени процеси – животните пасат на открито, пасищата се регенерират, а разходите остават ниски.
Фермата е с площ 5 ха. Половин хектар от нея е засадена с ягодоплодни култури, а друг половин хектар - с орехи, където се разхождат пилета бройлери и зайци. На останалите площи са пуснати овцете. Кокошките носачки се отглеждат на паша в подвижни кошари, като броят им постепенно се увеличава - в момента са 50, скоро ще станат 150.
Клара и Михо продават яйца и ги доставят до домовете на клиентите веднъж седмично. Кокошките се преместват из пасището на всеки три дни. Те се справят добре и на стръмни терени, където помагат за възстановяването на пасищата. Плодовете растат почти без никакви разходи – поливат ги само от време на време през лятото, а брането оставят на купувачи, които идват във фермата, събират продукцията и след това я плащат на пазарната цена.
В бъдещите планове на двойката е да заменят кокошките с гъски или патици, тъй като те изискват по-малко храна и са по-лесни за хранене.
Тъй като имаме малка ферма, трябва внимателно да планираме всички инвестиции и разходи. Тази година ще тестваме система за мулчиране в ягодоплодна градина и ще подобрим местообитанието за естествените врагове на вредителите. Непрекъснато търсим начини да подобрим културите с възможно най-малко влагане, споделя Клара.
Курк обмисля и развиването на допълнителен бизнес - месообработка и организирането на курсове за обучения във фермата. В дългосрочен план Клара и Михо искат да я превърнат в образователен център, нещо като изследователско и демонстрационно пространство, където да покажат на хората ползите от регенеративното земеделие.
За трите деца на семейството Ема, Тине и Наце (скоро към тях ще се присъедини и четвърти член) фермата е най-красивата детска площадка.
Заедно изследваме и изживяваме малките радости на природата всеки ден. Въпреки че децата имат свои собствени отговорности във фермата, ние се грижим работата да не е бреме за тях, а радост. Винаги намираме време за моменти заедно. Този начин на земеделие е подходящ за семейството, защото позволява гъвкавост, казва още Клара.
Вижте още:
Фермери тестват заедно техника и консервационно земеделие
От кисело мляко до тахан от черен сусам: Разрастването на една марка
Как фермерите в Южна Румъния се справят с климатичните предизвикателства: Резултати от изследване
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА