Поповото прасе все още спи в почвата или като ларва, или като нимфа, или като възрастно насекомо, но стопаните не бива да проспиват времето за подготовка за борбата с този наистина опасен вредител.

Попово прасе

Зеленчукопроизводителят Красимир Ненов разказа пред Агри.БГ как миналата година е водил дълга и неуспешна битка с така наричания в Северозападна България конощип.

„Не знам точно какво се случи, но изглежда бяха цели колонии. Прилагах какви ли не методи и препарати и така и не успях да се отърва от тези гадинки“, оплака се стопанинът.

Затова още отсега Красимир Ненов е готов да започне подготовката за борба с неприятеля.

„Искаше ми се тази година да заложа на биопродукция. Затова като начало ще се опитам да се боря с конощипа с природни средства. Питах, прочетох, но още не мога да се ориентирам точно кой от начините ще бъде най-резултатен“, разказа фермерът.

Той е чувал, че можело лехите да се оградят с натрошени стъкла, но за него това е опасност при следващо оране да ги разпръсне по цялата нива, което не е за препоръчване. Още есента прибегнал до друг метод – направил дупки и в тях насипал оборски тор.

Едно от най-перспективните направления в биорастителната защита

„Обясниха ми, че поповото прасе го предпочита и се заравя там. През зимата трябваше да го разровя така, че да измръзнат, но пък зимата се оказа топла и сега не знам дали не им създадох удобни леговища“, притеснява се човека.

Сега, докато още не е започнал усилния работен сезон се чуди дали да не зарови примамки в краищата на всеки от парцелите – празни буркани от компот, бирени бутилки или гофрирана ламарина.

„Всеки от тези методи си има своите предимства, но и своите недостатъци. Още при излизането си напролет тази гад си търси местенца за почивка като проходите под гофрираната ламарина например. Когато се нанесат там, аз ще трябва само да приготвя смес от 4 лъжици настърган сапун и 10 литра вода и да полея. Част от тях ще умрат, а другата – ще избягат. Въпросът е обаче къде ще отидат?!

Другата уловка – празните буркани ми изглежда още по-сложна. Те хубаво ще се събират в тях, но аз ще трябва да ги изхвърлям. А какво време ще ми остава за това?! Бутилките от бира, които се заравят под ъгъл 45 градуса и отгоре на всичкото ще трябва да им сипя половинка пиво, ще ми създадат същия проблем“, споделя притесненията си Красимир.

Готов е да пробва обаче поне други два начина, които се препоръчват от специалисти.

„При борбата с поповото прасе, независимо дали тя е с препарати или с природни средства, фермерите трябва да преценят дали искат да отблъснат или искат да унищожат вредителя. Не би било успешно приложението и на двете различни мерки, защото едното примамва за унищожаване, а другото гони насекомото.

Да не забравяме, че то копае тунели до 4 метра под земната повърхност, но може и да лети, и да плува. Борбата с него обаче трябва да се води сериозно, защото освен, че поврежда кореновата система и прегризва стъблата на младите растения, с тунелите, които копае то нанася още вреди – лишава останалите наоколо растения от влага“, съветва агроном Валя Петрова.

Засаждането на растения, които поповото прасе не понася, е спасителен вариант. В краищата на площите може да се засади невен, но той може после да се самозасее и да обхване много по-големи площи. Този подход вместо да донесе ползи, може да създаде допълнителни неприятности.

Как да опазим посевите от неприятели с по-малко химия?

Друго растение, което е неприятно за конощипа и е свързано с по-малко притеснения за стопаните, е хризантемата. За да не се налага обаче да се укрепява, е добре фермерите да ползват нискостеблени видове.

Ако все пак времето не стигне за тези подготвителни мерки, има още един спасителен вариант – клони от елда заедно с кората, които да се вкопаят в близост до най-застрашените растения.

Друг е въпросът как и откъде стопаните биха могли да си набавят това растение. Човечеството започва да го отглежда преди цели 6000 години заради ценните му качества, но за съжаление то не е много популярно у нас.