Политиката на държавните помощи в селското стопанство е на прага на промени, стана ясно от резултатите на мащабно проучване за ефективността на тези инструменти.
 
 
Мащабното изследване беше представено в началото на април в доклад от 186 страници, публикуван от Европейската комисия. Анализаторите разглеждат в детайли схемите и мерките за подпомагане на земеделието, горското стопанство и развитието на селските райони, като в заключение дават няколко препоръки за следващия програмен период.
 

Ето кои основните насоки за усъвършенстване на инструментите за държавна помощ в сектора:

 
- Да се разшири обхватът на държавните помощи за борба с болестите по животните и с вредителите по растенията, така че подкрепата да достига до всички засегнати предприятия, независимо от техния размер.
 
Заедно с това се предлага помощ за предотвратяване и преодоляване на последиците от болести по животните и вредители на растенията.
 
„В случай на криза е изключително важно да се действа бързо и да се постигне сътрудничеството от предприятията в прилагането на мерките за биологична сигурност за всички предприятия, независимо от размера им“, отбелязват анализаторите.
 
- Полезно е да се преразгледат някои допустими разходи за мярките, свързани с болестите по животните и вредители по растенията. Списъкът на допустимите болести трябва да се допълни с нововъзникващите инфекции.
 
 
Препоръчва се също гъвкъв подход към продукти от животински или растителен произход, за които превантивните мерки изискват да бъдат унищожени, но не са опасни за консумация и използването им може да бъде позволено. Като пример се посочват възможности за използването им в хранителни банки или за благотворителност.
 
- Наред със защитата на някои диви животни в ЕС е необходимо компенсациите за причинените от тях щети да бъдат допълнени с финансиране на „разумни превантивни мерки“, така че да се избегнат и прекомерни инвестиции.
 
Освен това се препоръчва в оценката на загубите, базирана на пазарната стойност, да се взема предвид и загубата на доход.
 
- Трябва да се анализира ефектът от въздействието на държавната помощ за застраховане. Изследователите са установили, че засега има твърде малко данни и проучвания за резултатите от тази подкрепа. Не е ясно и как тази подкрепа се отразява върху конкуренцията. 
 
 
- Анализаторите съветват да се насърчава обменът на знания между държавите членки и съответните службите на ЕК. За целта може да се организират семинари, обмен на информация по схемите за подпомагане, както и провеждането на оценки за ефекта от държавните помощи в страните членки.
 
- Необходимо е подобряване на мониторинга на разходите за държавни помощи, докладвани от държавите-членки в ГД „Конкуренция“, като е необходимо те да се съчетаят с разходите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).
 
Препоръчва се разходите за ПРСР, одобрени от ЕК, да се отбелязват и от компетентните органи в системата на Главна дирекция „Конкуренция“.
 
- Като цяло е належащо да се постигне по-добра отчетност на прилаганите държавни помощи.
 
„Годишни доклади, представени на ЕК, трябва да включват видовете болести по животните и вредителите по растенията и съответните климатични събития от помощта, предоставена в рамките на схемата за помощ“, изтъкват експертите. Те препоръчват този вид информация да се добавя към годишните доклади на страните членки.