Допреди 8 години Десислава и Петър Петрови са живеели в апартамент в Ямбол. Но не са харесвали градското си битие и са решили да се преместят на село. Изборът им паднал върху почти обезлюденото Гълъбинци. 

Фермерски истории от Родопите: Фамилия Гетови – производителите, които зареждат с оптимизъм

 

Това не е селото на техните баба и дядо, Десислава е от Велинград, а Петър от Стара Загора, но неговата работа ги е отвела преди време в Ямболския край. В началото младото семейство е водено от желанието да произвежда здравословна храна за своите три деца и да се радват на свободата, която дава селото. 

На втората година Петър и Деси се запалват по отглеждането на зеленчуци в оранжерия. Техен приятел им монтира първото съоръжение и оттогава досега те се занимават активно с отглеждане на зеленчуци, които реализират на фермерски пазари. Освен това имат редовни клиенти, които пазаруват директно от стопанството. Заедно с Ямболската община през тази година реализират инициативата „На гости на Тунджа“ и посрещат деца, които се запознават с отглеждането на зеленчуци. 

От 9 месеца в Гълъбинци вече са отворили и ресторант, в който предлагат ястия, приготвени с техния зарзават, а месото купуват от приятел в съседно село, на когото вярват за качеството на продукцията.

В момента оранжериите са изградени на 2.5 декара. Палитрата от култури е много широка, съоръженията не се отопляват, но в тях се отглеждат над 10 вида зеленчуци – домати, краставици, пипер, зеле, патладжани, салати, спанак, броколи, кейл, манго, коприва.

Съвети за начинаещи: Да не отглеждат само една зеленчукова култура. Да достигнат сами до крайния клиент и да има голямо разнообразие от култури, защото никой няма да дойде при вас само за един домат или една краставица. 
"Ялов труд няма, милионери няма да станат, но и гладни няма да стоят. Трябва да се осъзнае, че това не е само бизнес, а начин на живот", препоръчва Петър Петров. 

 

За отглеждането на продукцията почти не ползват чужда помощ, но когато се наложи разчитат на приятели от селото, които са дошли да живеят в Гълъбинци по тяхна препоръка. Седем-осем млади семейства – роднини и приятели, вече са ги последвали и делят с Деси и Петър радостите и несгодите на селския живот. 

Стопанинът уточни, че постигат всичко без субсидии, национални или европейски помощи. И е категоричен, че е напълно възможно, а тяхното стопанство е пример за това. 

Все пак ЗП Петрови биха се радвали, ако има възможност по проект да разширят дейността си. Но засега срещат отказ да им се изготви проект дори срещу заплащане, тъй като са твърде малки и комисионната е незначителна за консултантите. 

В малкото стопанство имат много идеи за своето разширяване и бъдеще. Мечтаят да направят цех за преработка, за да консервират зеленчуците и плодовете, които остават след свежия пазар. 

Освен това искат да изградят още оранжерии, които обаче да охлаждат, защото горещините са по-страшни от студовете и са безмилостни към растенията в съоръженията. Необходими са им и фотоволтаици. 

За почивка семейство Петрови не могат да говорят. С отварянето на ресторанта тяхното ежедневие е разделено между оранжериите и заведението, което става все по-популярно сред хората в региона.