Темата за озаконяването на фермерите е на дневен ред от доста време у нас. Срокът за регистрация по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) беше до 13 октомври. Заради големия брой стопанства, които не бяха регистрирани, този срок беше удължен до 24 ноември. 

Какви са пречките при регистрацията по чл. 137?

Защо трябва да има срок за регистрация по този член и съответно за озаконяване на стопанството? 

Предисторията

Когато през 2007 г. България влиза в Европейския съюз (ЕС), въпреки преходния период, въпреки присъединяването, въпреки предприсъединителния инструмент - програмата САПАРД, нашите животновъди се оказват абсолютно неподготвени да изпълнят изискванията на европейското законодателство, които касаят качеството на млякото, както и условията за сграден фонд.

Европа ясно дефинира всички изисквания в един основен документ - Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход и анекс към него, в който се посочват изискванията за сграден фонд.

Заради това, че по-голямата част от нашите животновъди не отговорят на изискванията на Европа, през 2007 г. ние влизаме с дерогация. Благодарение на това българските животновъди получиха правото да произвеждат млечни продукти. С това идва и разделянето им на общо 3 категории - неотговарящи, почти отговарящи (които отговарят или на хигиенните изисквания, или на тези за сграден фонд) и отговарящи. 

Политическо управление

През 2009 г. начело на земеделското министерство е Мирослав Найденов. Той иска дерогация за още 3 години (от 2009 до 2012 г.). През 2012-а и 2013-а година отново има дерогации. 

Идва времето, в което стопанин на ресорното ведомство е Десислава Танева. Тя заварва активна дерогация, която приключва на 31 декември 2015 г. Документи за последваща дерогация не успяхме да открием, което би следвало да означава, че в България ще има единствено отговарящи и неотговарящи на изискванията ферми.

В регламента за специфични хигиенни правила за храните от животински произход има изключение, което казва, че дори млякото от неотговарящи ферми, може да се преработва, стига да се влага в продукт, който е със стареене или зреене най-малко 60 дни. Това изключение в ЕС и в регламента е записано поради една основна причина - има различни традиционни млечни продукти, които за да се получат, трябва да бъдат направени с неотговарящо мляко. Такава е самата технология, затова и Европа слага това изключение, но то е само и единствено за сирене, което зрее или старее най-малко 60 дни.

След като България разбира за изключението в регламента, настоящият земеделски министър Десислава Танева решава, че у нас ще има единствено отговарящи и неотговарящи ферми. Тези, които са неотговарящи, ще продават млякото си на база на това изключение в регламента. И по този начин проблемът се счита за решен.

Продължава обаче да не се предприемат никакви мерки по отношение на фермите и тяхното озаконяване. Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните (DG SANTE) на ЕК прави одит през 2015 г. по отношение на млякото. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ на DG SANTE:
Съществуват множество доказателства за широко разпространение на практиката за манипулиране на официални и/или частни проби, взети на равнище стопанство, преди анализа (разреждане на пробите и „многократно дублиране“ на проби). Това подкопава доверието в цялата система на класифициране на стопанствата и млекопреработвателните предприятия и я прави напълно ненадеждна. Не може да се даде гаранция, че млечните продукти, търгувани в други държави членки, са в съответствие с изискванията на ЕС. Това не е било установено нито при официалния контрол, нито при одитите за акредитиране.

Българските органи са разработили план за действие за изпълнение на изискванията на член 4а от Решение 2009/861/ЕО на Комисията и са постигнали напредък с модернизацията/прекласификацията на стопанствата. При правилно прилагане този план за действие би могъл да позволи на България да изпълни тези изисквания.

Повечето от посетените млечни и млекопреработвателни предприятия бяха в съответствие с общите и специфичните хигиенни изисквания, въпреки че бяха установени някои слабости по отношение на поддържката и чистотата.

 

Успоредно с това, което правим за и пред ЕК, в България реално някой все пак трябва да регистрира всички животновъди и техните стопанства. 

Идеята за регистрация е от времето на Мирослав Найденов, като се решава животновъдите да се регистрират по чл. 51 от ЗВД. 

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., бр. 7 от 2013 г.)
(1) Животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в БАБХ.
(2) Българската агенция по безопасност на храните е компетентният орган за контрол по официалната идентификация на животните.

 

Това позволява на животновъдите да регистрират обектите си без никаква изисквания за сграден фонд. Всеки един от тях просто отива в БАБХ, оттам му дават номерче за регистрация във ВетИС и процедурата е приключена. 

Вписването във ВетИС обаче не означава, че стопанството на дадения животновъд отговаря на европейския регламент. Именно поради тази причина имаме много животновъди обекти, които съществуват, имат животни, извършват дейност, имат номер във ВетИС, получават обвързана подкрепа, но нямат регистрация по чл. 137.

Стигаме и до проблемите 

Още през 2013 г. се въвежда изискване за регистрация по чл. 137. То обаче е без санкция и почти никой не обръща внимание на новия член в ЗВД, тъй като все още чл. 51 е действащ.

Чл. 137. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)
Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, към което прилагат:
1. копие от документ за собственост или право на ползване на обекта;
2. копие от документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията;
3. копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта; документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

 

В резултат на одита на DG SANTE все пак се взема политическо решение всички животновъдни обекти да имат регистрация. Затова и се прави промяна в закона през 2018 г., която премахва досегашната система за регистрация, задължава животновъдите да се регистрират по чл. 137 и през 2020 г. дефинира санкции при нерегистриране.

Създава се нов чл. 449а:
„Чл. 449а. (1) Който отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 животновъден обект, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 4000 лв.“

 

Въпреки закона много от фермите продължават да бъдат нерегистрирани по чл. 137 - някои защото не знаят, други пък защото не отговарят на изискванията.

Защо беше важен чл. 137?

Допреди промяната в чл. 137, за да се регистрира един животновъд, се изискаха различни документи - строителни книжа. Европейският регламент в груб превод казва: “ако имаш обор за овце, трябва да имаш документи за обор за овце. И този обор за овце трябва да отговаря на съответните изисквания”. Това условие е разписано в регламента, в комбинация със Закона за устройство на територията и по принцип е задължително. 

Всичко това е вследствие на факта, че от 2007 г. до юли 2020 г. нито един министър не прояви воля да се разплете възела около този проблем. 

Какво все пак се направи?

Установи се, че има проблем с изискванията по чл. 137. Оттук пък дойде и извода: “има изисквания по чл. 137 - има проблем. Няма изисквания по чл. 137 - няма проблем”. С указ от 11 август 2020 г. законът беше променен, като се даде възможност регистрацията на обекти да става само с представяне на договор за наем, споразумение за ползване или декларация, като по този начин стопаните удостоверят правото си на дейност или ползване на съответния обект.

До фермерите обаче едва ли е достигнала информацията, че ако от ЕК се направи проверка, ще се търсят документи за съответната постройка. 

Масовата регистрация на животновъди по чл. 137 продължава

Оттук идва и друг голям проблем - как един животновъд може да произвежда качествено мляко, ако няма съответните условия? 

Ако не са налични условията за отглеждане на животните и производство на мляко, няма как да се добие тази качествена продукция, за която се дава висока цена. А когато животновъдите не получават висока цена за своята продукция, те зависят само и единствено от субсидия, която държавата и Европа им дава. В един момент се получава така, че за да съществува даден животновъд, той трябва да бъде субсидиран. Спре ли тази финансова инжекция - фермата изчезва. 

Дали се постъпи грозно с животновъдите и дали им се направи мечешка услуга, оставяме на вас да прецените. Но едно е ясно - ако в даден момент у нас дойде проверяващ, ще се окаже, че половината от регистрираните животновъди по чл. 137, гледат животните си на места, които са неотговарящи на изискванията на европейския регламент.

В клопката на бюрокрацията: Отказаха регистрацията на фермер по чл. 137 (обновена)

Субсидия, но за какво?

Освен това може да се окаже, че много животновъди реално получават подпомагане без обаче те да са имали регистрация по чл. 137. А това най-вероятно е в нарушение на българско и на европейско законодателство.

Действителността за нашите животновъди е страшна, но в същото време и много тъжна. Общо 14 години никой от управляващите не направи нещо, което да им помогне да озаконят своята дейност и обекти, и така да произвеждат качествено мляко, отговарящо на европейските изисквания, което да им гарантира висока цена и да ги направи конкурентоспособни.

Продължаваме темата като задаваме въпроси към БАБХ и МЗХГ. 

Очакваме отговори на въпросите колко производители в страната произвеждат неотговарящо мляко? Колко неотговарящо мляко е произведено за цялата 2019 г. и то в колко килограма продукция е направено? В кои фирми? Отбелязано ли е това по някакъв начин на етикета на крайния продукт? И ако не - трябва ли все пак да бъде?