Сушата и липсата на влагозапасяване в почвата са сериозните проблеми в земеделското производство през последните години. Климатичните предизвикателства са фактор, който провокира и земеделски стопани, и учени да търсят възможности за справяне със засушаването. 

Селекционната стратегия на Добруджанския земеделски институт е насочена както към повишаване качеството на продукцията, така и към различни видове устойчивости към абиотичен стрес.

„Всички сортове пшеница освен че минават изпитания за студоустойчивост, се изпитват за толерантност към засушаване“, поясни на Открит ден в Добруджанския земеделски институт проф. Иван Киряков. „В нашата база разполагаме със „засушник“ и всички сортове, които пускаме за признаване, целенасочено се засушават в т.нар. „засушник“.

През последните 4 години обръщаме сериозно внимание какво се случва в него, т.е. дали притежават толерантност към засушаване. Поливаме веднъж след сеитбата и след това не се полива през цялата вегетация, до жътва не се подава никаква влага. Т.е. създаваме екстремни ситуации“, разясни ученият. Той посочи, че сортовете пшеница, които са изпитвани в тези условия и вече са признати от ИАСАС, наистина притежават толерантност към засушаване.  

Опитите в засушника обаче, колкото и да се опитват да доближат условията на полето, най-вероятно не могат да предскажат изненадите, които природата може да донесе.

В Добруджа сериозен проблем се оказва и вятърът, който и през зимата, и през лятото може да нанесе сериозни щети. При липса на снежна покривка силните северни и североизточни ветрове „събарят“ температурата с още 5-10 градуса. През лятото през последните години ставаме свидетели на суховея, който при екстремно високите температури изпепелява растенията и нанася сериозни щети. 

„Много е динамична средата по отношение на болестите. Вкарването на чужда селекция у нас доведе до промяна на популациите на кафявата ръжда и жълтата ръжда. Ние работим една генетика - набор от устойчиви сортове. Въпреки че площите с българска пшеница спаднаха и са малко, нашите сортове стават все по-устойчиви заради промяната в популациите на кафявата ръжда, жълтата ръжда, брашнестата мана“, заяви проф.Киряков.