Фасулът изнася семеделите си над почвата и пониква в зависимост от температурата и влагата в почвата средно за 14-15 дни. Вегетационния период на фасула е 70-95 дни. През вегетацията най-важни фази в развитието са цъфтежът и формирането на бобовете. Фасулът цъфти много, но само 20-25% от цветовете на фасула дават узрели и добре развити бобове. Когато цъфтежът е съпроводен с ниска почвена и въздушна влажност и с висока температура, окапват много цветове.
Цъфтежът протича главно сутрин в по-ранните часове. Опрашването е собствено и 0,5-5% чуждо. Узряването протича за 8-12 дни. Бобовете не узряват едновременно и ако се закъснее с прибирането, узрелите се разпукват и семената им опадват.
Грудковите бактерии по фасула са специализирани и докато се заселят по корените и засилят азотното хранене през първите 15-20 дни след поникването, фасулът расте слабо и страда от плевелите.
Предшественици подходящи за отглеждане на фасул
Фасулът не е взискателен към предшествениците, при положение че почвата не е заплевелена с коренищни плевели. Подходящи предшественици за отглеждане на фасул са зимните зърнени житни култури - пшеница, ечемик, тритикале и ръж. Неподходящи са царевица за силаж и за зърно, третирани с триазинови препарати, както и наскоро торените с оборски тор и високи дози азот и фосфор култури, фасулът не трябва да се засява 2-3 години след слънчоглед, соя и многогодишни бобови треви. Не понася и отглеждане след себе си. На едно и също поле може да се сее след 3-4 години.
Обработка на почвата за производство на фасул
След прибиране на предшественика при наличие на многогодишни плевели се извършва подмятане на стърнището на дълбочина 10-12 см и след това оран. Когато почвата е чиста от плевели, пристъпва се веднага към изораване на дълбочина 18-20 см. Фасулът не реагира на увеличаване дълбочината на оранта. През есента в зависимост от заплевеляването и поникването на самосевки от пшеницата или ечемика се извършва култивиране, дискуване или преораване на 10-12 см дълбочина.
През пролетта се извършва ранно брануване, а при уплътняване почвата се култивира. Преди сеитбата на фасула на дълбочина 5-6 см се извършва култивиране с брануване.
Торене на фасула
Фасулът се тори с азотни и фосфорни торове. Калиевото торене на фасула не дава ефект и е икономически неизгодно. Ориентировъчно могат да се посочат следните торови норми според типа на почвата и нейната запасеност: при неполивни условия 6-8 кг N и 4-5 кг Р205 на декар и при поливни - 10-12 кг N и 8-9 кг Р2О5 на декар. Фосфорните торове се внасят с оранта, а азотните - цялото количество предсеитбено. Не трябва да се предвиждат високи азотни норми, защото се удължава вегетационният период, увеличава се вегетативната маса, затормозява се развитието на грудковите бактерии.
При торене на фасула с 5-10 г молибден на декар се получават много добри резултати.
Сеитба на фасула
Семената на фасула трябва да бъдат от най-подходящия за района сорт и да са от семепроизводствени посеви. Те трябва да са с не по-ниска от 96% чистота и кълняемост над 90%.
Голямо значение за поникването, развитието и добива имат времето и начинът на сеитба на фасула. Сеитбата започва, когато почвата на дълбочина 5-6 см трайно се затопли на 8-10°С. За Южна България това е 5-10 април, за Североизточна България - 10-15 април, за Северозападна България - 10-20 април, за Добруджа - 20-30 април, за високите предпланински райони - началото на май. Ширината на междуредията трябва да бъде 45-50 см при неполивни условия на отглеждане на фасул. Сортовете фасул, подходящи за директно прибиране, се засяват при междуредие 15 см. Тези, които се прибират по двуфазен начин се засяват по схема 8, 7, 6 или 5-редова лента (ширина на лентата 90-120 см) при междуленточно разстояние 70 см. Вътре в лентата междуредовото разстояние е 15-18 см. Подходяща сеитбена норма е 30 000-35 000 кълняеми семена на декар. Сеитбената норма на фасула може да се завиши при неблагоприятни условия на 35 000-40 000 семена на декар.
При поникване фасулът изнася семеделите си над повърхността на почвата, затова дълбочината на сеитба не трябва да бъде голяма. Дребносеменните сортове фасул се засяват на дълбочина 4-6 см, а едросеменните - на 6-8 см.
Грижи през вегетацията
Ако след сеитбата на фасула се образува почвена кора, трябва да се извърши брануване с ротационна брана напряко на редовете.
Фасулът се окопава няколко пъти в зависимост от развитието на плевелите. Последното окопаване трябва да се извърши до цъфтежа. Дълбочината, на която се извършват окопаванията, е 6-8 см.
Той не понася почвена и атмосферна суша. За нормалното му развитие трябва да се поддържа предполивна влажност на почвата 70-75-60% от ППВ. Критичният период по отношение на влагата е цъфтеж-завръз на бобовете. Обикновено се правят 2, а в сухи години 3 поливки. При дъждуване на посева поливната норма е 60 м3 на декар.
Прибиране на фасула
Узряването на фасула е продължително и неравномерно. Зрелите бобове се разпукват и семената им опадват. За намаляване на загубите от голямо значение е определяне момента на прибиране на фасула. Той трябва да се прибира когато 60-70% от бобовете са в пълна зрелост, а семената на останалите 30-40% са във восъчна зрелост.
Прибирането (жътвата) при фасула може да се извърши по два начина - еднофазно и двуфазно.
Еднофазното прибиране започва при влажност на зърното от целите растения 18-20%. Жъне се със специализирана косачка, а откосите, след като просъхнат няколко дни и зърното достигне влажност 14-15%, се овършават със специални преустроени зърнокомбайни.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Как трябва да се торят картофите за да се получат високи добиви?
Биотор от червен калифорнийски червей
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА