В нашата зеленчукова градина залагаме повече на превенцията при отглеждането на различни култури, отколкото впоследствие на третиранията, коментират производителите Йовка Колева и Красимир Костов за Агри.БГ. 

Земеделието връща двама млади от чужбина

В своето стопанство в първомайското село Градина двамата млади се придържат към биодинамичното земеделие. Залагат на технологията no-till, при която почвата не се обработва механично, както и на алеопатията, при която се садят култури, които взаимно си помагат. 

„Латинки, невен и тагетис са едни от цветята, които най-много се използват в биоземеделието. Тагетисът е против нематода. Невенът се засажда заедно с картофи и гони колорадските бръмбари или зелевата пеперуда при зелевите култури. Латинките в оранжерията гонят белокрилката,“ разказва Йовка. 

Тази година тя е била неприятно изненадана от кубинска мана при краставиците. Прави проверка из старите книги и открива, че в този случай помага колоидната сяра.

„Аз не можах да намеря колоидна сяра, затова се обърнах към друг вид сяра – наносяра. Пак е акарицид и фунгицид, използван хиляди години от хората, занимаващи се със земеделие. И проработи. За брашнеста мана пък помага много хлебната сода,“ обяснява зеленчукопроизводителят. 

За подхранването на доматите в стопанството младата двойка използва хлебна мая. Друго, което правят, е шербетът от животинска тор, най-вече от крави и коне. Подхранват също с настойка от коприва, която може да се прилага както листно, така и в почвата.

„Друго нещо, което работи, е олио от дървото нийм. Произхожда от Индия. То е против всякакви гризещи насекоми, като колорадски бръмбари, гъсеници, земни бълхи, листни въшки. Но трябва да се прилага преди масово нападение, иначе няма да има ефект,“ убедена е Йовка.

За брашнеста мана при краставиците, както и за подхранване на домати, патладжан и пипер, производителите използват комбинация от йод и прясно мляко, което задължително трябва да е обезмаслено или с много ниска масленост. Идеята е да не пречи на фотосинтеза, защото се използва като прилепител.

„Друго добро попадение е, че засадихме спанак на реда с граха. Грахът образува в почвата азотни капсули, които след това всички зеленолистни могат да ги използват за растеж,“ споделя своя опит Йовка.

В градината използват капково напояване, не само защото е по-удобно и бързо, а и защото откриват как с негова помощ могат да държат поповото прасе далеч от картофите.

„Видяхме каква огромна разлика имаха нашите картофи, които са поливани с капково напояване, и картофите на комшията, който полива на вада. Нашите картофи почти не бяха наядени от попово прасе поради факта, че те бяха в дупка, мулчирана със слама, и поливани капково. Около самата дупка на картофа няма вода и пръстта не е рохка. Така на поповото прасе му е много трудно да пробие и да влезе,“ коментира младата дама.

Йовка и Красимир прибягват още до услугите на натривки от коприва, пелин, люти чушки, тютюн. Пречка за тях е, че в България трудно се намират такъв тип готови биопрепарати, затова си ги приготвят сами. Учат се от проба – грешка. Понякога успяват, понякога – не, но така трупат безценен опит.