Какви са предизвикателствата и бюджетните последици от бъдещите разширявания на Европейския съюз (ЕС), са тема на проучване по поръчка на Комисията на Европейския парламент по бюджети (BUDG). Анализът е публикуван на 29 януари и включва различни сценарии за приемане на нови държави членки и тяхното въздействие върху следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС.
Четете още: Еврозона и контрол на субсидиите - ключ към устойчиво развитие
Разширяването ще доведе до значителни промени в разпределението на средствата, като се очаква засилен натиск върху ОСП и Кохезионната политика. Проучването анализира три основни сценария за разширяване:
- Първият е сценарият на „постепенна интеграция“, който предвижда липса на нови присъединявания до 2034 г., но поддържане на стабилен ангажимент за разширяване чрез продължаваща предприсъединителна помощ.
- Вторият е сценарият „малък взрив“, при който до 2030 г. към ЕС ще се присъединят шестте държави от Западните Балкани.
- Третият, наречен „голям взрив“, включва едновременното присъединяване на всичките девет кандидати и потенциални кандидати през 2030 г., включително Грузия, Молдова и Украйна.
Ако няма таван на бюджета на ОСП, а новите държави получат същото финансиране на хектар като настоящите членки, бюджетът на ОСП следва да нарасне с 22-25%. Какво ще се случи обаче, ако бюджетът за директни плащания остане постоянен в реално изражение?
Ако страните в процес на разширяване получат незабавен достъп до фондовете на ОСП и финансиране на хектар, съответстващо на това на държавите членки, които се присъединиха след 2004 г., настоящите членки ще трябва да приемат съкращения в своите разпределения по ОСП. При „малък взрив“ намалението ще бъде средно 2,5-3,5%, а при „голям взрив“ ще достигне 15%.
Това намаление може да бъде смекчено чрез преходни периоди или чрез предоставяне на по-неблагоприятни условия за новите членки.
Ако бюджетът на Стълб 1 на ОСП се запази в реално изражение, нетните разходи за ЕС, свързани с разширяването, ще останат управляеми. В сценария „голям взрив“ разходите за ОСП ще се увеличат с 34 млрд. евро за периода 2028-2034 г.
Правилото за таван от 2.3% от БВП значително ограничава обема на средствата по Кохезионната политика, които могат да бъдат разпределени за новите държави членки. Без незабавен достъп до фондовете на ОСП през първите години от членството, някои държави – особено Украйна – рискуват да получават по-ниски нетни трансфери, отколкото преди разширяването.
За да се гарантира финансовата устойчивост на разширяването, е необходимо предварително планиране и адаптиране на бюджета. Възможностите включват създаване на резерв за покриване на разходите за разширяване, използване на гъвкави механизми за мобилизация на средства с квалифицирано мнозинство в Съвета. Необходимо е и реформиране на ОСП, включително въвеждане на преходни механизми или нов модел на разпределение на средствата.
5 КОМЕНТАРА
06.02.2025
05.02.2025
05.02.2025
05.02.2025
05.02.2025