Когато фермерите в Украйна сееха пшеница, рапица, ечемик и ръж през есента на 2021 г., техните тревоги бяха относително обичайни - ще бъде ли времето сухо, ще се повишат ли цените на торовете, какви ще бъдат реколтата и приходите. Докато тези култури се развият, животът в страната силно се промени. Буквално се обърна с краката нагоре, пише Scitechdaily.com.

Зърнопроизводител: Добивите са с 20-30% по-ниски от миналогодишните

Русия навлезе на украинска територия. С войната дойдоха танковете, земеделската земя бе осеяна с мини и на места върху културите заваля артилерийски дъжд. Цените на горивата и торовете “се изстреляха нагоре”. Работната ръка сериозно намаля.

Някои фермери изоставиха нивите си, за да се влеят в армията. Други умряха или пък се евакуираха.

Руската блокада остави милиони тонове зърно и други земеделски продукти в силозите и на пристанищата. По време на бойните действия, някои складове станаха обект на атаки.

Световната житница е във война“, каза Инбал Бекер-Решеф, директор на програмата Harvest на НАСА.

Преди войната Украйна осигуряваше 46% от световния износ на слънчогледово масло, 9% от износа на пшеница, 17% от ечемика и 12% от царевицата на световните пазари, според данни на Службата за външно земеделие на САЩ.

пшеница

Украйна и Русия заедно представляват 73% от износа на слънчогледово масло, 33% от пшеницата и 27%от ечемика.

Затова последните няколко месеца значително нарушиха този поток от храни.

Намираме се в началните етапи на хранителна криза, която по всяка вероятност ще се отрази на всяка страна и всеки човек на планетата по някакъв начин, каза Бекер-Решеф. За някои населения това означава по-високи цени и липсващи продукти от лавиците на магазините. За други - остър дефицит на храни.

В продължение на над десетилетия Бекер-Решеф заедно с други учени от НАСА е разработвал иновативни сателитни техники за наблюдаване на основните култури, такива като пшеница и царевица в Украйна. Войната е повод тези инструменти да изиграят ключова роля в решаването на зараждащите се проблеми.

С помощта на сателитите учените могат да установят къде украинските фермери работят необезспокоявано. Грубо около 22% от украинската земеделска земя е под руски контрол, сочат данни на НАСА.

През последните месеци екипът на NASA Harvest, с международни партньори от инициативата GEO Global Agricultural Monitoring (GEOGLAM), измерва множество фактори на околната среда – включително валежи, влажност на почвата и температура – за оценка на здравето на културите и предвиждане на добивите в края на сезона.

След бавен старт през пролетта поради сухо време и студено време, условията за отглеждане бяха предимно благоприятни и културите наваксаха добре, отбеляза Бекер-Решеф.

Данните показват, че Украйна е на път да постигне добив от зимна пшеница от около 4,1 метрични тона на хектар, информира още той.

Това не е толкова висока реколта, колкото рекордната от пшеница през 2021 г., но все пак е значителна реколта предвид обстоятелствата, допълва специалистът.

Идва следващият проблем. Реколта ще има, но никой не гарантира, че тя ще бъде събрана и доставена на пазара.

Морска блокада не позволи на Украйна да изнася стоки с кораби, спирайки голяма част от способността на страната да продава зърно, обясни Сергий Скакун, изследовател от НАСА и Университета на Мериленд, който е израснал в Украйна и е прекарал няколко години в Института за космически изследвания на Украйна.

кораб

Скакун изучава как военният конфликт е засегнал фермерите и земеделските земи в района на Донбас в Източна Украйна, откакто избухнаха боевете през 2014 г.

В някои райони неексплодиралите боеприпаси и мини могат да направят земеделието невъзможно в краткосрочен план, информира Скакун.

В неокупираните райони военноморската блокада на пристанищата и растящите цени на горивата поставят огромни предизвикателства за предстоящите реколти, допълва ученият.

Като се има предвид, че световните цени на храните се покачиха бързо още преди войната (поради прекъсвания на веригата за доставки от пандемията COVID-19 и нарастващото търсене на храна), ситуацията изглежда тревожна.

Въпреки известно облекчение през последните месеци, темпът на увеличение на цените се ускорява за няколко ключови култури, особено зърнени култури, сочат данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН.

Цените на пшеницата се повишиха с повече от 10% през 2022 г. и почти се удвоиха от 2019 г. насам. Цените на торовете също скочиха до небето, което означава, че фермерите вероятно използват по-малко от тях и могат да очакват по-ниски добиви .

Традиционно периодът от юли до октомври е най-натоварен за фермерите в Украйна.

Реколтата от зимни култури - включително пшеница, ечемик и рапица - са готови за прибиране, а пролетно засадените култури също се нуждаят от прибиране.

Още: Зърното в Бургаско: Добивите са по-ниски, търговци – няма

Зимните култури за следващата година трябва да бъдат засадени до ноември.

Никой не може да даде отговор на въпроса, дали това ще се случи тази година по време на война.

Това е въпрос за милиони долари, казва Скакун.

През последните месеци сериозен е и проблемът с пристанищата. В исторически план корабите са превозвали около 97% от износа на зърно от Украйна. Данните в това отношение не са обнадеждаващи. Войната провокира сериозен спад в обем на товарите.

Пристанищата са от съществено значение, каза Гари Ейлертс, съветник и анализатор на NASA Harvest, който е специализиран в разработването на системи за ранно предупреждение за недостиг на храна и глад.

Украйна прави каквото може, за да изнася повече стоки чрез влак или камион, но тези други видове транспорт могат да се справят само с малка част от това, което се намира в нивите и ще трябва да бъде събрано, отчита експертът.

Прекъсванията в производството и разпространението на стоки от Украйна и Русия вече създадоха небивал шок в глобалната хранителна система.

магазин

Държавите, които вече са въвлечени в конфликта и са изправени пред сериозен недостиг на храна, са сред най-уязвимите. Приблизително 30 страни от Африка, Близкия изток и Южна Азия - някои от които са с хронична хранителна несигурност - доставят най-малко 20%от своя внос на селскостопански стоки от Украйна или Русия.

За момента кризата с разходите за живот е по-видима от кризата с недостиг на храна на повечето места, отбеляза Ейлертс в своя скорошна публикация в блог. Но това може да се промени, ако стоките на Украйна останат настрана от световните пазари или ако основните страни производителки на зърнени култури имат слаби реколти.

Ние сме в началото на това, което може да бъде дългосрочно нарушаване на доставките, заключва Ейлертс.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Ще искаме пари от ЕК за допълнителни силози за зърно на Варненското пристанище

Внимание: Пожари на Североизток!

Смут на пазара на нахут. Чака се сериозен спад в доставките