През 2018 г. на страниците на научното списание Nature Plants Monday бяха публикувани резултатите от  изследване с неутешителни прогнози. Изучавайки влиянието на постепенното повишаване на температурата на нашата планета върху растителните видове, учените стигат до извода, че до 2099 г. реколтата от ечемик ще намалее съществено и бирата ще се превърне в дефицитна стока. Да, без тази напитка човечеството може да оцелее, но какво ще се случи с други култури, които са в основата на оцеляването на населението на планетата? Говорим за пшеницата, царевицата и ориза. От тези земеделски култури се произвеждат ежедневно необходимите за нас хляб и други богати на полезни калории продукти. С откриването на отговора на този въпрос се заеха британски и австрийски учени.

Само за секунди: Фермерите могат да видят 30-годишната история на всеки декар

Резултатите от тяхната научна работа бяха публикувани в научното списание Nature Climate Change. В нея изследователите внимателно са изучили как такива климатични явления като потопите и продължителната суша могат да повлияят на земеделската индустрия на САЩ, Русия, Китай и други страни. В частност, те са изследвали региони, в които производството на пшеница, царевица и ориз е най-силно развито.

Как климатичните промени ще навредят на селското стопанство?

Тъй като температурата на планетата Земя се покачва постепенно, изследователите са изучили влиянието на различни климатични явления върху реколтата в годините между 1967-1990 и 1991-2012. Особено внимание е привлякъл оризът, тъй като тази земеделска култура твърде рядко страда от горещините. Оказало се, че оризът, така да се каже, няма от какво да се страхува. Най-вече той се отглежда в предварително наводнени полета.

Учените установили нещо интересно. В някои региони оризът извлича полза от замърсения въздух. Например, статистически данни показали, че в Индия и Индонезия оризът често става жертва на слънчеви изгаряния, а по-голямото количество прах във въздуха забележимо понижава яркостта на слънцето и предпазва културата в горещо време. Мръсният въздух в Китай пък пречи на производството на ориз. Там слънцето не е достатъчно ярко и по този начин културата не получава нужното количество топлина.

Ако за ориза шансове за оцеляване има, то при пшеницата и царевицата нещата стоят по-сложно. Ако се вярва на статистически данни, тези важни за нас култури тежко ще понесат високите температури и са чувствителни към влагата. Вредят им както продължителните дъждове, така и продължителната суша.

В периода 1967 г. – 1990 г. делът на регионите, пострадали от лоша реколта на пшеница и царевица, възлиза на 3,4%. От края на 20 в. до днес средната температура на планетата леко се е повишила и към 2012 г. този показател вече е 4%.

Климатичните промени продължават и в момента и в бъдеще добивите на тези три земеделски култури може да продължат да намаляват.