Как го правят: Разумно животновъдство с две ръце и робот

Както е известно за всички, в новата Обща селскостопанска политика част от парите за директни плащания ще бъдат за т.нар. екосхеми. Идеята е да се организира работата на селското стопанство така, че да се намали вредното влияние върху климата. 

Четете още за Въглеродното земеделие 

В серия от материали ви разказваме за усилията на френските фермери да се справят с трудната задача да бъдат ефективни, печеливши, но и фермите им да не вредят на околната среда. 

Селското стопанство допринася за глобалните емисии на парникови газове, особено чрез емисиите на метан и азотен оксид. Във Франция това възлиза на 21% от общите национални емисии на парникови газове (CITEPA, 2021 г.), като 10% се дължат на преживни животни. 

Френските млечни ферми са 51 600, като 92% от животните в тях пашуват на 13 млн. ха пасища.  

Трите основни източника на емисии на парникови газове в млечното животновъдство са чревната ферментация при животните (50%), управлението на азот и отпадните води (30%), както и купените суровини (20%). 

Една от фермите, които посетихме по време на пътуване, организирано от Главна дирекция „Агри“ на Европейската комисия, е стопанството на Ноел Данило - разположено на полуостров Бретан. 

Ферма със 75 млечни крави от породата Prim`Holstein.

Ноел ни посрещна във фермата си със сина си Самуел. Двамата разказаха за историята на стопанството. 

“Купих фермата от семейство без наследници, което искаше да се пенсионира през 1999 г. Пет поколения са отглеждали стадата си на тази земя от 1820 г.”, разказа Ноел. Структурата на стопанството е направена така, че основната сграда, където кравите се доят и изкарват на топло студените месеци, е в центъра, а около нея са пасищата. 

“Първоначално земята беше 58 ха, вече е 67 ха, като плащам наем на собственика от 120 евро/ха. Отношенията са ни скрепени в дългосрочен договор и аз съм спокоен и не се тревожа какво ще стане година за година. Така мога да планирам, а от догодина синът ми ще поеме фермата”, обясни Ноел. 

Върху десетките хектари земя той отглежда царевица, грах и друго зърно, с което да храни животните, 3 ха са с постоянно затревени площи, а 34 ха - с временно затревени площи. 

Всичко това обаче е съобразено с философията на Ноел за екологично животновъдство и опазване на биоразнообразието. Той е предприел различни стъпки в тази посока, като част от тях са диагностициране на въглеродния отпечатък на фермата, участие в инициативи и програми, които стимулират фермерите да намалят емисиите от вредни газове. 

Ноел ни разказа за няколко от промените, които е въвел в стопанството. 

“Докато юниците станат готови за доене, се изпращат в друга ферма - специализирана за това. Така се оптимизира ефективността на стопанството, не ми е необходимо да правя по-големи пространства за подслон, а и използването на фураж е по-малко. 

Опитвам се постепенно и постоянно да увеличавам земята на стопанството. Така имам повече пространство за паша, а и за сеитбооборот на културите, с които храним животните. Поддържаме и засаждаме живи плетове. Те ограничават ерозията, складират въглерод, правят сянка на животните, поддържат биоразнообразието”, обясни фермерът.

“Аз съм член на асоциация на фермери, загрижени за природата. Често идват ученици и други фермери, за да разказвам за начина си на работа и практиките, които прилагам. Едно от нещата, за които сериозно се погрижих през годините, са живите плетове. През 2015 г. те бяха 7 км, а през 2019 г. вече са 13 км, като, разбира се, получавам субсидии за поддържането им”, каза Ноел, като подчерта, че не помощите от ЕС са били водещи при решението му да засажда и поддържа живите плетове. 

“Причината е, че земята има наклон, а плетовете спират изтичането на препарати за растителна защита към пасищата. Земята беше в риск. Освен това са добър подслон и сянка за животните”, обясни фермерът. Освен живите плетове на територията на стопанството той е засадил още дървета и храсти. В същото време използва минимум препарати за растителна защита и предпочита органични торове.  

Ноел нарича това разумно животновъдство (reasonable farming). 

Всъщност доста от практиките, които Ноел Данило прилага в стопанството си, са предвидени в новата Обща селскостопанска политика, която ще влезе в сила от следващата година. 

Една от ехосхеми, по които стопаните ще могат да кандидатстват за допълнително подпомагане от 2023 г., е екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура.  Четете подробно за нея тук 

Мотивацията на Ноел не е само в получаването на субсидии, но и да произвежда мляко по чист и екологичен начин, така че да може това да се случва още години наред, без земята и въздухът да са отровени. 

Ноел Данило: Идеята е да се произвежда с това, което се отглежда от нашата земя, но не в името на печалбата. 

На всеки два дни във фермата идва цистерна на кооператива, в които Ноел членува, и зарежда издоеното мляко. Неговата грижа е до този момент. 

На една табела на сградата, в която се доят кравите, пише: “С моята ферма храня 1497 души годишно”. 

Всъщност Ноел работи сам. Няма работници или помощници. Кравите са максимално време на паша, като след инцидент с рамото през 2015 г. фермерът не може вече да дои сам и закупува доилен робот, с който успява годишно да добие 500 000 л мляко. 

“Роботът струва 200 000 евро, но понеже ми се наложи да го купя бързо, не успях да се възползвам и да го взема чрез европрограма. Реално това, което успях да направя, е да получа пари по европроект за сглобяването и фиксирането му”, обясни фермерът. По думите му с робота напълно може да се справя сам с фермата, а кравите бързо свикват. 

“Наблюдавам процеса, всичко е автоматично и чрез техниката мога да следя здравето на кравите”, каза Ноел и добави:

“Всичко, което прилагам, доведе до повишаване на качеството на млякото и оптимизира ефективността на фермата. Освен това повиши и цената на продукцията, като същевременно се покриват и изискванията на клиентите”.