Животновъдството отдавна не е това, което беше. Щастливи животни, спящи на удобни матраци и живеещи в чисти и модернизирани обори, с оптимален климат, светлина и въздух, се отблагодаряват щедро на своите стопани.

Най-после: Кампания 2023 г. може да стартира

За българската действителност това може да звучи футуристично, дори нереално, но на Запад отдавна е не просто лукс, а стандарт за всяка ферма.

По темата за модерното животновъдство и има ли почва то у нас, Агри.БГ разговаря с Томас Фритше, германски експерт в проектирането и технологичното оборудване на ферми в Германия и България.

Виждам аналогично развитие на фермите от Източна Германия и България. Това, което виждахме там преди 10 години, сега го виждаме в България.
Осъзнах обаче, че в годините се промени и мисленето на фермерите поне в тази част на страната (Източна Германия - бел.а). В самото начало фермерите добиваха около 4 000 литра на година от млечните си животни. Впоследствие започнаха да подобряват стопанствата си и стигнаха до 6 000 литра годишен добив от животно. 

Фермерите много бърза започнаха да смятат и да установяват, че със старите сгради животните са ограничени и те няма как да развият пълния си потенциал, съответно и стопаните няма как да получат добър резултат”, обясни Фритше.

Затова и години наред експертът съветва фермери и проектира решения, за да подобри стопанствата им. 

“Използвайки сгради от нов тип, животните имат достъп до повече въздух и светлина. По този начин им давате възможност да разгърнат пълния си потенциал, съответно получавате много по-голяма продукция. 

Томас Фритше: Запомнете, че не само породата е важна, но и средата на животните!

В последните години това, което установихме в Германия е, че клиенти, които направиха нови, големи сгради - увеличиха с около 1 000 л добива на годишна база. И то само заради това, че дадоха много по-добри условия и жизнена среда на животните”, каза още той.

По думите му средата е от изключително значение не само за млечните ферми, но и за месодайните.

“В Германия угоителните стопанства от сектора бяха изостанали в това направление. В последните години изключително много се инвестира в производството на месо. И тук ще го кажа отново - не просто самата порода е важна, но и средата, в която животните се развиват.

Една такава ферма работи и в България от няколко години. Тя е за производството на телета, 200 кг - 650 кг, които се настаняват в специално проектирана сграда за тяхното бързо угояване.

Животните са оптимално обслужени, в обора е изключително спокойно, почистването на торовата маса и наслагването на сламата се извършва с техника, автоматизирано. 

Благодарение на всички тези фактори се получава по-бързото и желано наддаване на килограмите. Не е за пренебрегване и факта,  че по този начин се спестява от разхода за слама - оптимално се усвояват и храните, които се подават на животните. Това е нещо много ценно особено сега при повишените цени на фуражите”, категоричен е Фритше.

Томас Фритше: Инвестицията в благото на животните, се изплаща в годините!

“През годините фермерите осъзнават, че трябва да се мисли как животното ще се чувства по-добре. В Източна Германия в момента сме в една такава фаза, че за трети път преустройваме фермите - от най-простичките решения през 90-те години, с изключително ниски инвестиционни разходи; през 2010-2015 г. със значително подобрени технологични решения и вече стигаме до третото ниво, в което вкарваме още по-засилена комфортна среда, повече въздух в оборите. И сега вече достигаме такова ниво, че с малко животни във фермите имаме по-голяма производителност.

Например в Саксония от 4 000 литра през 80-90-те години вече животните достигат 11 000 литра средна млечност на година. 

И всъщност всички тези ферми, които са с млеконадой от 10 000 - 11 000 литра може да установите, че са с възможно най-оптималните условия и сгради за животните. 

Преди около 15 години всички бяха шокирани, че в оборите трябва да използват щори, светлозащитни системи по сградите, а днес това е стандарт. Никой вече не го коментира.

Човек трябва да може да се опита да погледне в бъдещето и така да направи инвестициите си, че да не бъдат обвързани основно с инвестиционната стойност, а с това колко ще бъдат издръжливи и ефективни в бъдеще. Може да се започне с малко, с една сграда, но е важно да се започне!”, заключи Томас Фритше.