Говорейки за успешно говедовъдство, без значение млечно или месодайно, няма как да не засегнем генетиката. През последните години стана ясно, че без правилна генетика и нейното добро управление, едно стопанство няма как да достигне пълния си потенциал.

Силвия Василева, МЗХГ: Имаме да работим в много посоки в животновъдството

На уебинар по темата д-р Джоузеф Далтън, преподавател и специалист по практическа квалификация в млечното говедовъдство в Университета на Айдахо, даде отговор на въпроса как да подобрим плодовитостта на млечните животни.

По думите му на първо място трябва да разполагаме с прецизни фенотипове.

“Тоест всичко, което може да се измери - млеконадоя, плодовитостта. Тези измервания трябва да са максимално прецизни, защото впоследствие се свързват с генетичния код и на тази база се вземат съответните решения. Затова ние трябва да разполагаме с вярна, прецизна информация за тези параметри, за да можем да си изготвим правилната стратегия и да получим възвращаемост на нашите инвестиции”, обясни д-р Далтън.

Всъщност няколко са основните неща, които трябва да знаем и да използваме, за да подобрим млеконадоя на говедата, а именно:

- геномна селекция;
- маркерно подпомогнати селекции (при използване на целия геном)
- увеличена приложимост поради секвентиране на говеждия геном и нови методи за ефикасно генотипиране на животните;
- откриването на маркери изисква внимателно фенорипирани популации.

 

На графиката по-горе виждате как се постига това в лабораторни условия. Но какво всъщно ни интересува, говорейки за генотипиране на животното. 

”Всъщност това, което търсим е т.нар еднонуклеотидни полиморфизми. Тук са промените в генетичния код. Гените са обозначени с GCAA. При второто животното A е станало G. А при третото животно, буквата вече е T. Това е малко изменение в генетичния код, а не е някаква аномалия. 

По същество, това, което ни интересува обаче е този ген A да е свързан с генетичния белег, който ни вълнува - по-висока плодовитост, по-малко помятания, повишен млеконадой и т.н”, обясни експертът.

Това, което трябва да се направи е да следят измененията между групи животни.

“Например тези, които имат ген А на това място и дали тези изменения се свързват с по-голяма плодовитост. Така работи този подход в лабораторни условия”, разясни той.

Експертът, заедно със свои колеги, прави редица изследвания. Подходът им е на база документирани данни за юници, порода Холщайн, които се класифицират по плодовитост, въз основа на забременяване, в резултат на изкуствено осеменяване.

Какви са резултатите?

При юниците наблюдават нормален репродуктивен тракт, без документирани заболявания, с видими признаци на еструс преди изкуственото осеменяване. Установяват се два фенотипа по плодовитост. Първият е високата фертилност, т.е животните още ще при първото осеменяване - забременяват. Имат и субфертилни - т.е често едва след четвъртото осеменяване животните забременяват.

“Един от резултатите беше валидиране на 46 локуса при юници Холщайн, които са асоциирани с женската плодовитост при породата. Тук видяхме,  че 228 уникални локуса, т.е местоположение на гени, бяха установени в целия код в хромозоми, които са асоциирани с честотата на заплодяване при юниците.

След това проведохме аналогично изследване при друга група животни - крави в лактация. Но това беше друга група. При тях установихме, че 22 от първоначалните 228 уникални локуса са свързани с честото на зачеване при кравите.

Като извадим тези 22 от 228, оставаме с 206 уникални локуса в хромозомите, които се асоциират с честотата на зачеване при първо осеменяване.

Това ни показва, че имаме животни, които все още не са навлезли в лактация, защото плодовитостта на практика се управлява от различни гени, от различни маркери върху хромозомите. 

Знаем това, тъй като установихме само 22 локуса от първоначалните 228, които са общи с крави от същата порода. Тук фактически получаваме потвърждение, че плодовитостта при юниците се управлява от различен ген спрямо плодовитостта при кравите”, обясни д-р Далтън.

И метаболитните различия между тези две групи животни, а и не само те, са много големи. Тоест всички изследвани показатели се променят изключително когато лактация започне.

Накрая експертите препотвърждават резултатите за 46 уникални гени, открити от други учени. Интересното е, че локусите за плодовитост между тези хромозоми са отчетени не само при Холщайн, но и при Ангус, Брахман, Брангус и Джерсей. 

“Тези резултати ни дава доказателства, че това са генетични белези, които са принципно важни за говедата, независимо от тяхната порода.

Налице са значителни възможности да се подобри плодовитостта при юници Холщайн чрез геномна селекция, тъй като сме установили уникалните маркери. Освен това сме ги валидирали и виждаме, че те се проявяват при много повече породи, а не само при Холщайн”, заключи д-р Далтън.