Томас Гент е на 25 години и е четвърто поколение фермер. От 14 години в неговата семейна ферма в Южен Линкълншир, Великобритания, се прилага безоранната технология No-Till.

Гласувайте: Доволни ли сте от работата на министър Иван Иванов и екипа му?

Защо той избира да прави регенеративно земеделие и какви са грешките, които допуска по дългия път, разказа по време на уебинар.

“През последните 14 години обработваме 7000 дка земя - едни и същи масиви със зърнени и комбинирани култури. Засяваме и покривни култури винаги когато е възможно. За сеибооборота използваме най-вече пшеница, овес, рапица, киноа, ръж и полски фасул.

От 2008 г. започнахме да прилагаме No-Till технологията. Тогава бяхме пред фалит и изборът не беше много труден - или трябваше да приключим със земеделието, или да потърсим друг вариант, който да намали разходите ни. Вероятно си спомняте, тогава изкупните цени на пшеницата бяха изключително ниски. Трябваше да намерим решение и избрахме да пробваме с No-Till технологията”, обяснява Томас.

По думите му още в самото начало на полетата се засяват култури и конвенционално, и по No-Till технологията. 

“Помня, че още първата година пшеницата даде доста по-висок добив спрямо конвенционалната и решихме изцяло да преминем на No-Till. Продадохме и всичките си машини. Това е рисково и в момента не го препоръчвам, но тогава просто нямахме избор. Обикновено тракторите ни бяха по 300-400 к.с. Трябваха ни мощни машини, които да успеят да дърпат тежките инвентар. Впоследствие когато взехме техника за No-Till, тракторите ни са по 150 к.с и са напълно достатъчни за нашите нужди”, обясни той.

Томас разказва, че прави земеделие в доста тежки, глинести почви. Затова и инвестира доста в разрохкването и структурирането на почвата.

А позитивите се виждат в години труд. 

“За 10 години органичното ни вещество се повиши от 3-4% на 8-9%. В момента имаме масиви, в които органичното ни вещество е 10-13%.  Всичко това е благодарение на безораната технология. Ползите са много - запазване на влагата, по-добро структуриране на почвата, по-малко разходи за труд и повече свободно време”, добави Томас Гент.

Остават обаче основните трудности, които най-често са свързани с контрола на плевелите, управлението на растителните остатъци и механизаторите, които не искат да работят малко и за по-ниски заплати.

Освен всичко останало качеството на зърното също има значение. Томас Гент разбира това и намира пазари, които плащат повече за качествено зърно. Това допълнително го убеждава, че именно това е земеделието, което иска да прави.

“Водата е основното нещо. Самата тя започна да попива много по-добре заради червейчетата и каналите, които се образуват. Дори ранна пролет и късна есен можем да влизаме на полето много повече, отколкото някои мои колеги.

През суха пролет наблюдаваме, че нашите житни култури са все още зелени и продължават да растат, докато при колегите това не е така. Това е така, защото самата почва попива повече влага и има повече запас, което дава възможност на културите да растат. Докато другите ми колеги имат проблеми с преовлажняването.

В момента почвите на тези полета, които работим от 14 години, са много по-структурирани. Буквално са като гъба и когато тракторът влезе на полето, самата почва се сплесква, но след това се връща обратно. Много е интересно и трябва да се види. Биологичният компост и органичните вещества спомагат това да се случи точно по този начин”, разказа още Томас Гент.

От 10 години влагат оборска тор на полетата и тъй като нямат достатъчно използват принципа на ротацията. А от 5 години не са използвани никакви инсектициди. Томас обаче споделя, че проблемът с плевелите остава значителен.

Проблемът с работната ръка съществува и в неговото стопанство, но под съвсем друга форма.

“Обикновено много хора искат да карат трактори, а No-Till изисква много по-малко преминавания. В този случай ми е много по-трудно да си намеря механизатори, които искат да работят по-малко и за по-малко пари”, заключва Томас Гент.