Адриан Николов е от онези млади хора, за които казваме, че са напълно отдадени на това, което правят. За Адриан страстта е земеделие, не му е чужда и поговорката „Каквото посееш, такова ще ожънеш“. Той е зеленчукопроизводител от Добричко, заедно със своето семейство отглежда общо 60 дка с розов домат, корнишони и дини. Лично той се грижи за 25 дка. 
 
 
Първи стъпки в земеделието
„Със земеделие започнах да се занимавам преди 5-6 години, като след няколко години по чуждите държави и съм работил точно на полета. Първо бях в Англия, работих във ферма с целина. Това беше много, много тежък труд. След това в Германия на аспержи, боровинки, малини и други. В един момент реших, че е по-добре да си гледам моята земя, вместо тази на хората. Така започнахме тук, първоначално с 3 дка, естествено с помощта на цялото ми семейство – без тях няма как да се справя сам“.
 
Парадокс ли е да се отглеждат зеленчуци в Добричко?
„Много хора ни се смяха в началото. Най-вече се смяха на мен и ми казваха: „Абе, тук, в Добруджа се гледа слънчоглед и пшеница. Къде си тръгнал да забогатяваш от краставички?“. Аз съм човек, който като започне нещо, е свикнал да го довършва докрай. Казал съм си и съм си обещал, че до няколко години ще бъда най-големият зеленчукопроизводител в тази област и ще докажа на хората, които ми се смяха, че този смях е бил плод на техните нереализирани амбиции.
 
 
Освен това след като ние започнахме, много хора се опитаха след нас, поблазнени от обвързаното подпомагане, което имат зеленчуците. Хора с по-големи стопанства засяха много декари с тикви, картофи, лук – само и само, за да докопат обвързаната подкрепа. Но това са хора, които пазарът ги изхвърля по един или друг начин. Лично аз се издържам изцяло от зеленчукопроизводство“.
 
Времето и тук спретна лоша шега
„Тази година, за съжаление, продукцията е много слаба. Реколтата е между 50-80% по-слаба спрямо предходни години. Въпреки че, ако питаме министерството, те отчитат небивал ръст в зеленчукопроизводството. Това разминаване е много лесно обяснимо. То се дължи най-вече на т.нар „агростъкмистика“, за която и мой колега говори пред вас. Разминаването се получава, тъй като в години като тази – слаби за нас, имаме пропаднали площи, които обаче не са пропаднали на 100%. Когато органът, който отговаря за това, не е помислил за тези моменти, се изплаща компенсация само при напълно пропаднали площи. При полския ни домат повсеместно имаме много болести. Засушаване през месец май, ненавременно изникване на културата, след това преовлажняване. През август отново засушаване.
 
Всичко това води до стрес на растението и отделно от многото влага най-неприятният „гост“ за всички стопани е т.нар нощенка – гъсеница, която унищожава в момента над 50% от реколтата. 
Затова много хора не вярват, че ДФЗ ще им изплати на 100% това, което са дали като себестойност и просто се пишат едни фактури на маса и за „Агростатистиката“ ние произвеждаме хиляди тонове продукция, а всъщност тя на 50% и повече, я няма. Навсякъде го има това нещо. В нашия край също. Има хора, които чакат да им минат проверките и да хвърлят тотален хербицид, за да унищожи това, което са посяли и да могат на следващата година да си посадят пак пшеницата и слънчогледа.
 
Това може да се контролира с проверки на място. Най-лесно е ДФЗ с три проверки в една община да видят площите в какво състояние са. Има хора тук, които търсят сеялки, за да могат да сеят на 7 метра междуредие. Това мисля, че e достатъчно обяснение. Проверки не се правят, защото няма воля. Според мен не е кадрови проблема, защото когато ходя в ДФЗ по административни дела, аз виждам доста хора там. Освен това, още като видиш дадено поле, си личи дали даден човек отглежда зеленчуците за производство или само за субсидия“.
 
Пазарът
„Търговската ни ниша за наша радост е почти на локален пазар – в град Тервел и в околността. 80% от продукцията си я реализираме тук, на място. Всички хора ни познават. Ако дойдете в града и попитате кой отглежда зеленчуци, всеки ще ви упъти към нас. За жалост сме може би единствените в района, които отглеждаме толкова декари и се занимаваме със зеленчукопроизводство“.
 
 
Няма как да подминем и проблемите
„Проблемите в сектора са като от 1001 нощ, може би и малко повече. Проблемите в сектора се решават на парче – от днес за утре. Правят се промени в последния момент, без да се допитват до хора от бранша, особено за обвързаната подкрепа. Тя трябваше да е един инструмент, който да подпомага фермерите, не инструмент, който да помага на големите стопанства да забогатяват още повече. За съжаление се получи точно това. 
 
За огромно мое съжаление се оказва, че манталитетът на българина, може би, е виновен изцяло за положението, в което се намираме. Един разединен бранш, няколко организацийки. Нарочно казвам организацийки. Имах връзка с някои от техните представители, оказа се, че те си защитават изцяло техните култури и въобще не ги интересува какво се случва с останалите култури. Все едно само те произвеждат. Трябва цялостен анализ, който според мен, трябва да продължи поне една година, с експерти в бранша, но не тези, които стоят в офисите и тези, които пишат статистики и т.н.“. 
 
Доказателството, че и без проекти може
„Кандидатствал съм по мярка 6.1, която тогава беше още 112 (бел.ред. -  мерките за млади фермери), но тогава в последния момент министерството реши, че „Плодове и зеленчуци“ не са приоритетен сектор. Раздадоха са едни милиони за червеи. Същите милиони след това се раздадоха за гъски, зайци и ние останахме извън борда.
 
Чак миналата година успяхме да се преборим за един проект по мярка 6.3 (Стартова помощ за малки стопанства). Имахме голямо желание да участваме по инвестиционната мярка 4.1.2, така широко рекламираната, но понеже тя закъсня с около 2 години, ние имахме планирано увеличаване по мярка 6.3. И така по критериите на ДФЗ, с 23 дка, аз в момента се водя много успял зеленчукопроизводител и нямам нужда от нова техника, и мога да си я купя сам“.
 
 
Кратка ретроспекция и време за размисли
„Първото, което бих си казал е, че трябваше да стартирам малко по-мощно, може би. Но страхът от това дали ще реализираме продукцията, дали ще бъдем успешни ни даде малък тласък назад. Досега може би щяхме да бъдем с повече декари и с по-голяма рентабилност от това, което произвеждаме“.