Добруджа е българската Калифорния – така нарича втората си родина най-видният земеделец на България от края на XIX и началото на XX век Петър Габе. Евреинът Пейсах пристига тук през 1884, подгонен от Царска Русия и търси убежище.

Пшеницата в Добруджа изостава в развитието си

Такова обещава Княжество България срещу условието чужденците да се заселят и обработват пустеещите ниви. Очарован от плодородието на добруджанската земя, Петър води при нея семейството си, един железен плуг, семена и много книги. Открива рай и така край Балчик поставя началото на модерното чифликчийство. 

Будният земеделец вижда потенциала на добруджанския чернозем. Пръв въвежда използването на локомобил, в неговите ниви работи първата вършачка. Вкарва в употреба редосеялки, трактори, плугове. Изгражда ферми за отглеждането на крави, биволи и кокошки. Така „пренася“ земеделието ва Добруджа в новия век и се превръща в най-богатия чифликчия у нас.

Благодарение на новаторския дух на Петър Габе, нивите му раждат три пъти повече. Развива активна обществена дейност, дори стига до Народното събрание, но политическите интриги променят съдбата му. Петър Габе е „виновникът“ през Добрич да се прокара жп линия за нуждите на търговията с жито. Официалното откриване на гарата става факт през 1910 г. 

Днес паметта на видния земеделец и новатор е почетена с барелеф, открит в дните преди Великден. Скулптурата е изработена с дарения и е поставена на мястото, където се е намирал домът на фамилия Габе в Добрич.  

Петър успява да предаде любовта си към Добруджа и на своята дъщеря Изидора /Дора/ Габе, родена преди 135 години в село Дъбовик. След години тя се превръща в една от най-даровитите български писатели и преводачи.