Голяма част от българите, които работят в селското стопанство на Западна Европа, се прибраха у нас с началото на кризата с коронавируса. Имаше очаквания, че те ще се насочат към нашето земеделие.

Въпреки инициативите, мерките и призивите, малка част от тях решиха да останат, особено след като страни като Германия и Великобритания премахнаха ограниченията за пътуванията специално на сезонните работници от чужбина.

Сезонни работници: Какъв е интересът у нас?

Една от причините за по-слабия интерес към сезонната работа в сектора у нас е неконкурентното заплащане спрямо това на Запад.

"Българите работят в сектор "Земеделие“, но не в България", заяви пред БНР Анелия Иванова, председател на Федерация "Земеделие" в КТ "Подкрепа".

Ниските ставки

Анелия Иванова: "Анализите показват, че около 60% ръст на доходите в земеделието може да върне нашите сънародници от полетата на Западна Европа.

Тя даде пример с цената на труда във Франция, където е 10,15-10,20 евро на час. У нас няма статистика за цена на труда на час, но Иванова съобщи, че масово става дума за заплащане в размер на минимална работна заплата.

Анелия Иванова: "Ниската цена на труда, която плащат фермерите, е основната причина за липсата на желание у българите да работят в земеделието. В същото време тази работа не е устойчива, в сектор "Земеделие" работата е сезонна. Затова предлагаме държавата да направи всичко необходимо, за да подпомогне доходите на работниците във фермите".

От Конфедерацията предлагат да се използва възможността, която ЕК даде заради коронавируса за увеличаване на държавните помощи.

Ние предлагаме част от тези средства, които се отпускат, да бъдат насочени пряко към подпомагане на доходите в сектора с около 60%.

Липса на сигурност

Недоброто заплащане, комбинирано със сезонна ангажираност не мотивира работниците да се „обвържат“ с родното земеделие

"Фермерите казват, че по време на кампания плащат около 1200-1500 лева, но няма работници, констатира експертът.

Анелия Иванова: „Отговорът на въпроса защо няма работници е несигурността в работата - тя е сезонна. Ние предлагаме тези работници да бъдат наети на трудов договор и ако е възможно, да бъдат прехвърляни от едно стопанство в друго - през целия сезон. Започвайки с брането на рози, да приключат дейността си есента с брането на гроздето".

В предаването "Преди всички" Иванова заяви, че Агенцията по заетостта трябва да се включи по-активно в изпълнението на посредническата дейност между търсещите работа и предлагащите.

Анелия Иванова: "Трябва да има желание от двете страни обаче. Да има желание от страна на българските работодатели работещите в сектора да искат да си изсветлят дейността. Министър Деница Сачева призова няколко пъти фермерите да подават заявление за нуждата от работна сила".

Проучването на Агри.БГ показва, че от началото на месец април до момента 97 работодатели са заявили 1 304 свободни работни места за работници в селското стопанство. 70% от тях са за сезонни работници.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Германия: Броят на работници от Източна Европа нараства

Държавата не може да се меси в изкупуването на розов цвят

Министърът: Мярка Covid-19 ще бъде консултирана с бранша