Над 200 хиляди души в България са засегнати от проблема с безводието. Това заяви в ефира на Дарик радио бившият министър на околната среда и водите Асен Личев. По думите му според данните на НИМХ засушаването засяга най-сериозно Западна и Северозападна България.  

„Програмата за сушата, приета от правителството през 2001 г., въобще не се изпълнява. У нас няма планове за управление на речните басейни за периода 2022-2027 г. Няма стратегия за ВиК. Няма и актуализирана стратегия за управление на водите”, обясни още бившия министър на екологията.

Той съобщи, че в Програмата за справяне със сушата е предвидено изграждането на нов язовир за питейно водоснабдяване на най-южните части от Южното Черноморие. „Язовир „Индже войвода“ е трябвало да се изгради в Странджа, такъв язовир обаче и до момента няма, а за този регион се използва язовир „Ясна поляна“, обясни Личев.

Бившият министър на околната среда и видите потвърди съмненията на земеделските производители, че вместо за напояване, вода се отпуска първо на водноелектрически централи. 

„Преди 5-6 години Световната банка направи една Стратегия за напояване и за защита от вредно действие на водите. Те са разделени като две дейности, а според Световната банка напояването е търговска дейност, защото фирмата, която ще се занимава ще продава вода на фермерите за напояване. А защитата от вредно действие е услуга от обществен интерес и тя трябва да се поеме от държавата, за да няма наводнения и да се предпазват хората. Тази стратегия въобще не се изпълнява. И какво имаме днес – имаме една полубременна фирма „Напоителни системи”. Защото тя получава издръжка от бюджета за заплати, наеми и експлоатационни разходи. Другите приходи са от търговска дейност. Те биха били хубаво, ако са от напояване, но цената на напояването и загубата в напоителните системи са непосилни да бъдат поети от фермерите. И на практика „Напоителни системи” продава водата от напоителните язовири за ВЕЦ-ове”, обясни Асен Личев. 

Бившият министър на околната среда и водите разкритикува и напояването на земеделските площи.

„Кажете ми, когато покрай нас тече най-голямата река – Дунав, и ние си я оставяме да изтече, оставяме и българските реки да изтекат... Защо не се организира напояване на Северна България с Дунавски води? Какво пречи това да се случи?”, попита Асен Личев.

Той остава скептично настроен по темата с мечтаното увеличаване на площите за напояване. 

„Аз не мисля, че има тенденция за увеличаване на поливните площи, защото българското земеделие е жестоко ударено и не е приоритетно. Как виждате много от обработваемата земя с охота се покрива с фотоволтаици, преобразува се нейното предназначение от земеделска в така за строителство. Представете си – Дунав тече покрай северна България и там няма с какво да се напоява. Вие видяхте ниските добиви от слънчоглед тази година. Ами това са пълни парадокси! Как да се развива земеделието?!”, коментира още бившият министър на околната среда и водите. 

През миналата седмица МОСВ публикува доклад, който описва сериозните проблеми с безводието в България.

Все по-критично е нивото на язовирите за питейни нужди в страната - основно заради сушата, но и в много случаи заради лошото управление и прекомерното им използване и за други цели.

По данни на Министерството на околната среда и водите към момента с ниски нива в сравнение с предходни години са язовирите, използвани за питейно-битово водоснабдяване "Тича", "Камчия", "Ястребино", "Ясна поляна" "Асеновец", "Среченска бара", "Йовковци", "Калин" и "Карагьол". Сериозно е положението и в язовирите "Домлян", "Пясъчник", "Тополница", "Копринка" и "Жребчево", от които се използват значителни водни обеми за напояване.

Ако сушата продължи язовирите "Тича", "Копринка", "Жребчево", "Домлян", "Тополница" и "Пясъчник" пък няма да могат да обезпечат напояването за следващия сезон, сочат още данните на министерството.