Има ли възможност земеделските стопани да се справят с неприятелите без влагане на сериозни количества химия в почвата, как да изберат пестицид и да третират културите с него – това бяха само част от въпросите, върху които акцентира фитопатологът проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт по време на лекцията си „Интегрирано управление на вредителите”.

Тревожно: В пъти по-малко почвена влага

Той запозна аудиторията с основните принципи за контрол на неприятелите на Годишния семинар на земеделските кооперации у нас, който включваше редица дискусии по проблемите на земеделското производство. 

Проф. Киряков: Самият термин „интегрирано управление на вредителите” означава поддържане на популацията им под прага на икономическа вредност, а не тоталното им унищожаване.

 

"Именно затова земеделските стопани трябва да извършват сериозен и обстоен мониторинг на посевите, за да уточнят какви са наличните неприятели, в каква фаза на развитие са и най-важното – дали са под или над прага на икономическа вредност. Едва тогава трябва да пристъпят към следващите стъпки за решаване на проблема", съветва професорът. 

 

 

С оглед на ситуацията през тази есен и изобщо през последните години, когато в пшеницата се срещат както житни мухи, така и редица болести, най-вече кафява ръжда, земеделските производители прибягват до многократно третиране с инсектициди и фунгициди.

„Дали обаче това е правилно и дали избират подходящия момент?”, пита още професорът. Той допълва, че интегрираното управление на вредителите не означава фермерите да не третират площите, а най-вече да търсят начини за оптимално справяне с вредните насекоми.  


Осем са основните прицнипи на интегрираното управление на вредителите. След така необходимия мониторинг и установяване на състоянието на полето, фермерът трябва да вземе обосновано решение какво ще предприеме.

 

Проф. Киряков: Следващата важна стъпка е да се опита да реши проблемите без химични методи.

 

Но как може да стане това?

"Чрез правилен сеитбооборот, прилагане на адекватни технологии, съобразени с почвено-климатичните условия и изискванията на културата”, изтъкна още проф.Киряков.

Изборът на устойчиви сортове и използването на качествен посадъчен материал също са условия за запазване на „здравето” на полето. В превенцията влизат още балансирано торене и редица санитарни мероприятия – унищожаване на растителните остатъци и унищожаване на нападнати растения. 

 

 

„Едва след като са изчерпани всички други възможности, на фермера ще се наложи да избере пестицид, с който да третира посевите срещу вредителите”, продължи професорът.

Той допълни, че следващият основен принципи на интегрираното управление на вредителите е редуцирано третиране на площите заради възможността за поява на резистентност. Това също е основен момент в прилагането на продуктите за растителна защита.

„До преди 6-7 години нямаше опасност от резистентност, от привикване на неприятелите с препаратите заради по-редките пръскания. Сега обаче третиранията с пестициди са многократни. Нека поне да са с различна база. Особено при болестите и при някои насекоми с бърз жизнен цикъл”, напомни още веднъж ученият и подчерта, че в противен случай ще се стигне до неефикасност на пестицидите, хвърляне на средства напразно и ниски добиви.