Грах, леща, фасул нахут – това са само част от протеиновите култури, които са важна част от хранителната верига. Да не говорим за люцерната и детелината и тяхната роля в храненето на животните. 

През последните години земеделските производители избират зърнени и маслодайни култури пред протеиновите. И това е така, защото за производството на протеинови култури е необходимо напояване.

Без вода вече трудно можем да говорим изобщо за земеделие.

Пред Агри.БГ зърнопроизводители разказаха, че е трудно и по-скъпо да се отгледат и реализират на пазара боб, фасул и грах например. За крайна консумация родното производство среща конкуренцията на Египет. Южната страна е голям вносител на бобови култури на по-ниска цена.

Все пак трябва да отчетем, че има и държавна помощ за отглеждането на протеинови култури. Ставката за тази година е 28 лева/дка, но това не е достатъчен стимул.

В началото на април на Съвета на министрите по земеделие темата с насърчаването на производителите да отглеждат повече протеинови култури беше водеща.

Тогава страната ни излезе с позиция, че е необходимо да се направи преглед на европейското снабдяване на веригата по производство и потребление с протеини, като е необходимо да се разработи краткосрочен и средносрочен план за действие за увеличаване на производството и консумацията на протеини на растителна основа в ЕС.

Позицията на българското министерство на земеделието е, че са необходими стимули за производството на богати на протеини култури. Положителна стъпка в това отношение е сегашната дерогация от стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС).

Може да се обмисли и стимулирането на отглеждането на богати на протеини хранителни култури и върху земи под угар, както и повишаване на добавената стойност на схемата за обвързана подкрепа за протеинови култури, чрез възможност за допълнително финансиране.

Възможно е и по-ускорено прилагане на рамка за сертифициране на поглъщането на въглерод, която дава възможност за практики за въглеродно земеделие, свързани с отглеждането на богати на протеини култури.

Много протеинови култури, като бобови растения, имат способността да фиксират азота в почвата чрез симбиоза с азотфиксиращи бактерии. Това води до по-богати и плодородни почви, което намалява нуждата от химически торове.

Отглеждането на различни протеинови култури намалява риска от болести и вредители, които могат да унищожат реколтата. Разнообразните култури също така правят земеделските стопанства по-устойчиви на климатични промени.

Така че протеиновите култури имат своето бъдеще, но само чрез насърчаване и допълнителни стимули за фермерите.