Себестойността на земеделската продукция и нейното изчисляване са от изключително значение за управление на стопанството. Освен това, калкулацията дава възможност на земеделските стопани да си направят сметката - до каква степен тяхното стопанство е продуктивно и да организират разходите и приходите си.
 
 
Себестойността на продукцията представлява паричния израз на разходите за производството и реализация на продуктите и услугите, които предприятието предлага на пазара. Съгласно Закона за счетоводството себестойността е оценката на произведените (създадените) в предприятието активи, в която не се включват административните разходи, разходите за продажби, финансовите и извънредните разходи (§ 1, т. 4 от ЗСч).
 
Себестойността е основен показател за ефективността на стопанската дейност. Калкулацията е формата на определянето на себестойността на продукцията и показва какви разходи се правят по статии. Системното снижаване на себестойността води до повишаване на рентабилността и допринася за намаляване на цените на предлаганите продукти и услуги, пише Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) в свой анализ.
 
Главните насоки за намаляване на себестойността на земеделската продукция могат да се определят по източници и фактори, като например:
 
По източници:
- икономия на жив труд;
- икономия на овеществен труд (оборудване);
- административно-управленски разходи.
 
По фактори:
- народностопански фактори;
- изменение на транспортните тарифи;
- цени на материалите;
- лихвен процент;
- цени на горивата, енергия;
- валутни курсове;
- вътрешнофирмени фактори;
- промени на обема и структурата на производството; - организация;- материално стимулиране;
- повишаване на качеството.
 
Разходите за производство са твърде разнообразни. От гледна точка на тяхното значение при калкулирането на себестойността на продуктите или услугите може да бъдат класифицирани по следния начин:
 
- разходи, свързани с произвежданата продукция - разходите, които директно са свързани с производството на определен продукт, вкл. и преките трудови разходи на заетия за това производство персонал;
 
- системно начисляваните постоянни и променливи общопроизводствени разходи, които се правят в процеса на производството;
 
[news]
Според зависимостта им от обема на произведената продукция или услуги, те биват постоянни и променливи.
 
Постоянни са общопроизводствените разходи, които не се влияят пряко от обема на произведената продукция. Към тях в определени случаи можем да причислим постоянни непреки разходи с производствен характер като разходи за амортизация и за наемна сгради, оборудване с производствено предназначение, разходи за застраховки и поддържане на активи и др. подобни.
 
Променливи са общопроизводствените разходи, които зависят пряко или почти пряко от обема на произведената продукция. В дадени случаи според спецификата на предприятието може де се причислят разходите за електроенергия, разходите за текущо поддържане на производствените активи, трудовите разходи за помощния персонал, спомагателните материали и други подобни.
 
От особено значение за правилното и точно калкулиране на себестойността е групирането на разходите. Съобразно спецификата на дейността си предприятието само определя организацията за отчитане на разходите и калкулирането на себестойността. Тази организация се прилага системно най-малко през един отчетен период. Едно примерно групиране на разходите и калкулационната схема могат да имат следния вид:
 
Примерна калкулационна схема:
- Разходи за основни материали и суровини;
- Разходи за горива и енергия;
- Разходи за спомагателни материали;
- Разходи за външни услуги;
- Разходи за амортизации;
- Разходи за заплати в производството;
- Разходи за социални, здравни и други осигуровки и надбавки;
- Разходи за брак в производството.