За снабдяване на местното население с прясна вода, за подхранване на реките и подсигуряване по време на суша, Испания разчита на подземни водоносни пластове, които събират подпочвените и дъждовни води. Почти половината от тези ценни запаси обаче са замърсени, твърди Министреството на екологичния преход на страната, според новинарския сайт "Евронюз".

Фермери, напоявате ли ефективно?

Земеделието, индустриалното животновъдство и сондажът на подпочвени води са основните причини, довели до влошеното състояние на водоносните пластове. Като главен виновник институциите сочат нитратните торове, употребявани за отглеждането на различни култури, които лесно се разтварят и проникват в дълбочина под земната повърхност. Миналата година дори се наложи Европейската комисия да санкционира Испания за употреба на нитратни торове над максимално допустимата норма.

Една от най-засегнатите от проблема области е Валенсия. Според експерти от разположения на средиземноморското крайбрежие регион, 453 кладенеца с питейна вода в областта са засегнати от замърсяването с нитрати и други химикали. Веднъж попаднали в почвата, отровните вещества продължават да се разпространяват дълго време, което прави много трудно обръщането на процеса.

Местният парламент на Валенсия провежда тригодишно проучване, чиито резултати, оповестени през 2018 г. показват, че 216 хил. души или 4,31% от населението на областта живее в райони, в които количеството нитрати в питейната вода надвишава позволените норми. Според Световната здравна организация (СЗО), това ниво не бива да надхвърля 50 милиграма на литър, за да се избегнат краткосрочни токсични ефекти. А в някои части на Валенсия то достига 500 млг/л.

Замърсяването с нитрати е установено в този испански регион още през 1980 г. Пречиствателните станции и новите съоръжения, построени от тогава са намалили относителния дял на засегнатото население от 18,4% през 1990 г. до 4,3% сега. Това обаче оскъпява водоснабдяването, докато засегнатите области се разширяват. В най-замърсените райони хората вече са свикнали да си купуват за пиене бутилирана вода, вместо да ползват чешмяна.

"Фермерите мислят, че колкото повече наторяват, толкова по-добра ще бъде реколтата. Производителите на торове също имат изгода от увелиечение на потреблението им", казва Бруно Балестерос от Института по геология и минно дело във Валенсия.

Не само фермерите, но и техническите лица и дистрибуторите не са запознати с влиянието, което имат торовете. Прибягва се и до вредни практики, като разтварянето на нитратите директно във водата за напояване.

"Този проблем може да бъде разрешен, ако земеделието се обърне към пазара на органични продукти", според Долорес Рока от Института за земеделски проучвания във Валенсия.

Но повишаващата се възраст на фермерите и установените навици правят това трудна задача, смята тя.

Водоноснните пластове са критично важни за сухи региони, като Валенсия и такива, засегнати от климатичните промени. Те представляват естествен и ефективен начин за съхранение на вода, докато повърхностните води са изложени на изпарение или засушавания. Свръхсондажите на подпочвени води възпрепятстват естественото им възобновяване и също нарушават баланса между прясна и солена вода в селските райони, което я прави негодна за пиене.

Грасиела Ферер, експерт по подпочвени води смята, че проблемът е свързан и с Общата селскостопанска политика на ЕС. Навремето тя е обвързвала получаването на субсидиите с количеството продукция, което съответно е водело до напояване на огромни площи и свръхексплоатация на водонсните пластове. Сега, когато се обсъжда новата ОСП, тя трябва да бъде обвързана с Рамковата директива за водата.

"Това е ключов инструмент за постигане на устойчиво земеделие и посрещане предизвикателствата на климатичните промени", според Ферер.