„Започнах преди 20 години покрай дядо ми. Той имаше към 20 овце“ – така поведе разговора Кадир Осман, за когото паденията и възходите не са му чужди.

И на вас ли ви отрязаха главите" по подмярка 4.1.2?

Още като ученик има мерак и след часовете помага на дядо си. От кооперацията до родната му къща в поморийското село Габерово му подаряват агне и така започва всичко. Днес животните му са вече 500. Залага на породите Асаф и Аваси, които определя като издръжливи за планинския район, в който ги отглежда.

Регистрира се като земеделски производител още през 2009 г. и е един от първите членове на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). Но проблемите не закъсняват – търпи санкции за три години напред заради неизчистени пасища, част от стадото страда от куцота, бройките драстично намаляват. Той и семейството му нямат пари не само за фураж на животните, но и за собствената си прехрана. 

Но и тогава Кадир не продава стадото, а заминава на гурбет в Швеция, за да закърпи положението. 

„Там животът е по-лесен, но очите ми бяха постоянно отворени към България. Семейството и роднините са тук, каквото и да направи човек, постоянно мисли за тях. Затова се върнах и всичко, което изкарах, го вложих в стопанството“, споделя младият животновъд.

След три години се завръща в родното село и продължава започнатото. На мястото на стари кошари издига нови. Увеличава животните на 500, които през лятото отглежда пасищно, а зимата – оборно. Разполага с около 2000 дка пасища под наем – държавни, общински, частни. Обработва и 400 дка с ечемик и люцерна.

Животните се доят сутрин и вечер от февруари до септември. Започва изграждането на доилна зала със собствени средства, но след това печели и финансиране с проект по целевия прием за животновъди. Минимандрата е изцяло със собствени инвестиции. Засега произвежда само кисело мляко и сирене, които продава от място, по пазари или с доставки по куриер. 

„С магазините не мога да се разбера. Искат да вземат сиренето за 5-6 лв., а да го продадат за 20 лв. На наш гръб да печелят повече от нас. Затова сам си продавам продукцията, даже не мога да смогна. Хубавата стока лесно се продава“, гордее се Кадир.

Занапред мисли да затвори цикъла с кланица, да разнообрази асортимента, да увеличи животните, но засега плановете му са осуетени от липсата на помощници.

„Ако има работна ръка, всичко ще си направя – и 2000 овце ще ги направя. Научих съпругата ми Айше да кара трактора, взе книжка, понякога дори дискува. Имам две деца – момиче на 12 г. и момче на 8 г. Още малко и те ще помагат, няма друг вариант“, категоричен е 34-годишният стопанин.

Въпреки безсънието от последния месец Кадир и семейството му не спират да мечтаят. И занапред виждат себе си като овцевъди, защото това умеят и обичат да правят. Въпреки административните спънки, орязаните точки по проекти и субсидии, вярват, че ще се справят.