Йон Олтеану започва да практикува технологията без оран още преди 16 години. Тогава обаче няма познания и не успява да извлече ползите й. Преди 4 години прави нов опит и вече е готов да сподели своята равносметка за предимствата и недостатъците на технологията No-till, научаваме от негово интервю в предаването Agrostrategia по TVR 1. 

Минимална обработка на почвата - методи

Преди 16 години Олтеану засява 80 слънчоглед по технологията No-till. 

Нищо не научих от това, защото директно засях слънчоглед и получих продукция от 1,7 тона/ха с изключително ниски разходи и много добра печалба. По това време обаче беше срамно да постигнеш такава реколта. Съседът ми правеше 3,3 тона/ха, спомня си фермерът. 

Тогава всички гледаха приходите, допълва още той. 

На румънска земя нулевата обработка на почвата се завръща в опитите за справяне със сушата и липсата на валежи. Технологията е стара. Практикува се от 40-45 години в САЩ, Австралия и в райони, където не вали, казва още Олтеану. 

Изключително сухата 2018 г. провокира фермера да погледне към No-till. 

Трябваше да вземем радикално решение. Започнахме да се информираме, да се учим, да посещаваме България, Южна Франция или румънски ферми, които практикуват вече нулевата обработка, спомня си Йон. 

Пандемията от ковид допълнително задълбочава проблема. Фермерът поръчва специална машина за No-till, но тя пристига чак след година. 

Преходът към нулевата обработка е свързан не само с машините и почвата, но и с операторите, които работят с машините. Културите, които се отглеждат, също се променят. 

Те са толкова зрелищни и еднородни, колкото при класическата система на културата, отбелязва Олтеану. 

Това е промяна. Отиваш на нивата и като видиш как изглеждат посевите на съседите ти. Твоята пшеница не е много еднородна, нито хубава, хваща те срам. При no-till се случва все пак да ви липсва зърно. Естетически културите изглеждат по-зле, бих могъл да кажа, но са по-добре от гледна точка на разходите, допълва румънецът.

Основните икономии при нулевата обработка идват от разликата в разходите за гориво. По-малкото износване на машините също е предимство. Разходите за ремонт са много по-ниски.

При No-till намаляват и разходите за труд поради намаления брой полски работи. 

Има и различен подход към третирането, защото с нулева обработка на почвата вече не задавате производство от 8-9 тона/хектар за пшеница, което вече не можете да постигнете в Румъния при условията на толкова малко вода. Целта е някъде около 6 тона/хектар, ако говорим за пшеница, максимум 7 т/хектар за ечемик. Става дума за производства от 5,5 тона/ха с по-ниски разходи. И ако сте планирали по-малко производство, имате и по-малък разход, обяснява Олтеану. 

С No-till намалявате третиранията на растенията, допълва той. 

Всичко това кара румънецът уверено да казва, че “при никакви обстоятелства” няма да се върне към конвенционалното земеделие. 

В никакъв случай не бих се върнал назад. Особено след като установих, че може да се сее с високопроизводителни сеялки, допълва фермерът. 

С нулевата обработка животът в почвата е много подобрен, имаме земни червеи, увеличаваме естественото плодородие на почвата и т.н. 



Вижте още:

Технологиите зад китайския план за две реколти на година

В бъдеще земеделските култури ще имат по-дълги корени

Инвестиции в регенеративно земеделие. Има ли смисъл?