Източнобалканската свиня е единствената порода свиня в България, за която е разрешено пасищно отглеждане. Животните целогодишно са навън и сами набавят около 70-80% от храната си. Това каза за Фермер.БГ Радостина Донева, председател на Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС).
 
 
"Източнобалканската свиня е единствената древна порода свине в България, която според специалистите е оформена изцяло под влиянието на естествения отбор със сравнително слаба намеса на човека. Тя е и една от малкото автохтонни породи свине в Европа и е единствената, за която е разрешено пасищното отглеждане", обясни Донева.
 
Характеристика
 
Характерното местообитание на Източнобалканската свиня са широколистните горски терени и необработваемите земеделски площи. Такива в България се явяват районите на Източна Стара планина, Средна гора и Странджа. Понастоящем отглеждането при пасищни условия е ограничено само до териториите на 13 общини в областите Шумен, Варна и Бургас. 
 
"В различните сезони свинете се хранят основно с наличната храна, която могат да си осигурят на пасището - жълъди, корени, гъби, понякога и трюфели, горски плодове, билкови треви, охлюви, червеи. Преди жътва, когато има риск да тръгнат по житата, се подхранват по-силно, за да могат да стоят на едно място. На ден могат да изминат много дълги разстояния и за да ги задържим, ги храним допълнително с цяло зърно - царевица, ечемик, жито, в зависимост от сезона и наличната храна навън, а ако има много жълъди, нищо не им се дава, допълни председателят на АРСИС. 
Субсидиране
 
"През 2008-2009 година за първи път кандидатстват за субсидии. В началото ни бяха подвели, че можем да кандидатстваме и по някаква мярка за полупланински райони, после ни глобиха и се наложи да връщаме средства. Основният източник на външно финансиране е Програма за развитие на селските райони (ПРСР), мярка 10 "Агроекология и климат", направление "Застрашени от изчезване местни породи", това каза животновъдът Кульо Кулев, който отглежда около 200 чистопородни свине порода Източнобалкански.
 
Радостина Донева допълни, че първите години е имало неяснота по отношение на това как се прилагат мерките конкретно за тази порода свиня. По документи Източнобалканската свиня се води пасищно животно, но обитава горски терени, а не земи със статут мери и пасища.
 
"Почти всяка година, да не кажа и всяка, има някакви неразбирателства на местно ниво какви терени ще се отпускат от съответното горско стопанство или от общината. За 2015 година субсидиите трябваше да бъдат изплатени до края на годината, платиха ги февруари 2016. Субсидиите за тази година стопаните ги получиха края на април – отново с няколко месеца закъснение", добави тя.
 
Кулев от своя страна обясни, че интензивният им сезон, през който се планира колко животни да оставят и колко да заявят за субсидии, е есента. Подобно забавяне е пагубно за тях, но е факт. За съжаление такива проблеми има и при всички други земеделски стопани.
 
Реализация
 
"До преди три години основната реализация беше от търговци – идваха търговци и купуваха живи свине, без да казват за какво ще ги използват. През 2015 година решихме да намерим някаква възможност, да се свържем с крайни клиенти, които да си купят месо и съответно ние да се ангажираме с целия процес. Тогава минахме през цялата бюрократична машина за реализацията на прясното месо, а за преработен продукт все още не ни стигат силите", разясни председателят на АРСИС.
 
Животновъдът каза, че предлагат месото си на крайни клиенти - физически лица и ресторанти в София, Стара Загора и Пловдив. Към края на 2016 година от АРСИС започват инициатива по създаване на горско дружество, което да изкупува живите животни и да се ангажира с цялата логистика, администрация и търсенето на клиенти.  
 
 
В детайли
 
Източнобалканската свиня е средна на ръст и живее свободно около 15 години като завършва своя растеж на около 3-годишна възраст. Достига полова зрялост около 9-ия месец след раждането. Израснали, женските свине в развъдна кондиция тежат 60-70 кг, а мъжките – около 80-90 кг. Животните от Източнобалканската порода имат задоволителна угоителна способност, като могат да достигнат до 100-130 кг живо тегло.
 
Източнобалканската свиня е напълно пригодена към местните климатични условия, много лесно приспособима е и крайно издръжлива. Дори големи температурни амплитуди не оказват влияние върху развитието и здравето на животните. Имат силно устойчиви гени и сравнително рядко боледуват. Тъмната пигментация на кожата ги пази от слънчеви изгаряния през лятото, а четината и сланината – от измръзване през зимата.
 
 
Източнобалканската свиня, подобно на дивата, е къснозряла. Обикновено женските се опрасват 2 пъти в годината – през пролетта и есента. При младите майки обикновено броят на приплодите е по-малък – между 4 и 6 родени прасенца, а при по-възрастните 7-8 и повече. Напоследък се забелязва тенденция за увеличаване броя на новородените прасенца. Бременността, с много редки изключения, трае 114 дни или 3 месеца, 3 седмици и 3 дни.
 
До ден-два преди раждането женската се отделя от стадото и сама си определя мястото, където да роди. Обикновено го избира закътано, в близост до естествен водоизточник и го подготвя сама като донася шума и я оформя с глава и копита. Раждането е желателно да стане без намесата на стопанина. Свинете имат изключително изявен майчински инстинкт и инстинкт за самосъхранение и ако решат, сами прочистват болните и недоносените новородени прасенца.
 
До десетина дни след раждането свинята-майка се връща при стадото с прасенцата си. Кърми ги поне 2 месеца. Интензивността на растежа на прасетата от тази порода е доста забавен. За да наддадат един килограм живо тегло, е необходимо да изядат седем и повече килограма храна. В първите месеци след раждането е желателно малките прасенца да се подхранват от стопанина с оглед оптималното им развитие. Изключение правят периодите на изобилна паша. Подхранването, ако такова се налага, може да започне от 15-20-ия ден след раждането, за предпочитане със зърнени храни.