„Изсипването" е общ признак за няколко сериозни заболявания, които се проявяват предимно при младите пронасящи кокошки и водят към голяма смъртност в стадото. Това са изпадане и превъртане на правото черво (ректума), изпадане на яйцепровода, възпаление на клоаката и разкълваване на клоаката (най-смъртоносната форма на канибализма).

За изпадане и превъртане на ректума на кокошките причина са препълването и възпалението на червата, механичните препятствия за отделянето на фекалиите, повишената перисталтика, а също и възпалението на яйцепровода и затрудненията при снасянето. В последния случай може да изпадне и яйцепроводът - най-често при пронасянето на кокошките.

Като правило яйцето се снася чисто и с върха напред. Понякога обаче по яйцата на ярките се забелязват следи от кръв. Причината е, че яйцепроводът още не е достатъчно развит и разширен, поради което се затруднява снасянето и се разкъсват кръвоносните съдове. От клоаката изпада обърнатият яйцепровод. При опит да се върне в правилното нормално положение той изпада отново. Силно почервенелите изпаднали части от червото или от яйцепровода излизат като тръба от клоаката. Възникват кръвоизливи с кръвен застой. Жлезистата обвивка на изпадналите части нерядко некрогизира и се образуват рани. Смъртта на кокошките настъпва вследствие на шок, кръвотечение или на гнилостно възпаление на изпадналите органи. При разкълваването им може да се измъкнат коремните органи.

Възпалението на лигавицата на клоаката (клоацитът) обикновено е хроничен процес, придружен със силна неприятна миризма. Среща се често при носачките и много рядко при петлите. Много малък процент от птиците в стадото се засягат по едно и също време и все още не е изяснено дали клоацитът е заразна болест.

Разкълваването на клоаката е най-разпространеният порок при птиците, който довежда до много сериозни последици. Обикновено възниква в млади стада в началото на пронасянето. При образуването на рани по сфинктера и по жлезистата покривка на клоаката кръвта подбужда другите птици да атакуват болната, при което може да се стигне до пълно изкълваване на вътрешностите на жертвата и до нейната смърт. Порокът се разпространява бързо в стадото.

За профилактика на „изсипването" на кокошките трябва да се избягва усиленото хранене на младите ярки при поставянето им в клетките (особено когато преждевременно се премине към фуражни смески за кокошки носачки). В този случай яйценосните органи се образуват по-бързо и ярките пронасят преждевременно. Дажбите на птиците трябва да съдържат достатъчно калций и витамините А, В и Е. При недостига им пилетата заболяват от рахит, а кокошките носачки са с недостатъчно развити яйценосни органи, в резултат на което снасянето на яйца е затруднено, яйцепроводът изпада, яйцата са с мека и тънка черупка. Оттук се стига до разкълвавания. Осигуряването на оптимални условия на отглеждане на кокошките има голямо значение за предпазването от болестта.

„Изсипването" на кокошките се лекува основно, като заболелите птици се изолират, а възпалените или разкълвани участъци включително и мукозата на цялата клоака се мажат с йод-глицерин и с антисептични мази, съдържащи широкоспектърни антибиотици или сулфаниламиди. Добър резултат за тази цел се получава с оксикорт, кубатол, берлицетин и други, които са в аерозолни опаковки, и с тях може да се напръскат наранените участъци.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Домашно приготвени фуражни смески за птици

Фактори влияещи върху носливостта на кокошките

Паразитни болести по птиците