“Пазарът на мед много сложен през последните години. Има нелоялна конкуренция от Далечния Изток в посока Европа”, коментира специално за Агри.БГ Румен Милев, председател на Асоциацията на преработвателите и износителите на мед у нас.
По думите му Украйна е слаб конкурент, защото украинският мед е аналогичен на българския, но при тях цените са по-разумни, отколкото от Далечния Изток и по-конкретно страни, като Китай, Индия, Виетнам.

Обикновено от България на годишна база се изнасят около 10 хил. тона мед, но предизвикателствата пред българските пчелари са много. 
“Българските пчеларите се принудиха да се борят с тази нелоялна конкуренция, която е технология на производство на мед, който се различава от естественото добиване на пчелен мед.

Тя е невъзможно да бъде преборена, защото цените са два пъти по-ниски отколкото цените на българския естествен пчелен мед. Поради тази причина се получава така, че реколтата от 2024 г. много трудно се реализира поради ниските цени на продажба в Европа”, допълни Милев. 

Кога пчеларите ще получат справедливи цени за своя мед?
Пчеларите у нас обаче имат шанс за развитие. 
“У нас все повече трябва да се развива органичното производство на пчелен мед и доста пчелари са се ориентирали в тази посока, което им позволява малко по-добри доходи. Освен това при органичното пчеларство има субсидии, които позволяват на пчеларя да покрие част от разходите си, докато при конвенционалното производство такива субсидии няма. Има понякога de minimis в размер на 7-8 лв. на пчелно семейство, което не е достатъчно, докато при биологичното пчеларство подпомагането е 49,50 лв. или 25 евро на пчелно семейство, което позволява да се покриват част от разходите”, допълни още специалистът.

По думите му специално в България не може да бъде намерен механизъм, по  който да се компенсират пчеларите заради опрашването, което извършват пчелите. 

“Това е голям проблем, защото реално пчелите извършват тази услуга, но не получават никакво овъзмездяване”, категоричен бе Румен Милев. 
Според Милев помощ от 25-30 лв. на пчелно семейство би имала добър ефект. Вариант е и разработването на специфични интервенции, които да са насочени към подпомагане експорта на мед. 

Фалшив мед на пазара: Къде са мерките и платформите за контрол?

“Пчеларите могат да бъдат подкрепени и със специфични, целеви интервенции за експорта на пчелен мед, като на всеки килограм пчелен мед да се предоставя на пчеларите по 1 лев. Това ще ни направи конкурентни”, посочи формулата Румен Милев. 

Данните на Асоциацията на преработвателите и износителите на мед показват, че  през последните години се оформя тенденция на спад в износа на мед поради свито производство, спад в броя на пчелините и пчеларите, както и заради климатичните условия. Традиционно българският мед се реализира на пазари, като Германия, Гърция, Франция и Полша.